Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

130-годишни от рождението на големия български художник Наум Хаджимладенов

Изложба с произведения на Наум Хаджимладенов в София

През лятото на 2024 година се навършват 130 години от рождението на изтъкнатия български художник, живописец и график Наум Хаджимладенов (1894-1985 г.). Годишнината се отбелязва с възпоменателна изложба в Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в родния град на твореца Самоков и столичната галерия Artmark.

Наум Хаджимладенов е един от най-значимите имена и водеща фигура в историята на българската живопис и графика.През дългия си творчески път е нарисувал близо 500 маслени картини, както и многобройни рисунки, графики и илюстрации.

Експозицията включва 50 произведения, които обхващат различни периоди от творчеството на художника и показват развитието на неговия автентичен художествен език, уникален талант и креативност.

Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков. На 20-годишна възраст постъпва в Художествената академия в София, където учи при именития преподавател Иван Мърквичка.

Завършва през 1921 и същата година организира първата си самостоятелна изложба в Самоков. През периода 1930-1948 г. участва в редица общи художествени изложби, като тези години са едни от най-ярките в творческия му път. По това време прави и илюстрации за вестниците "Мисъл" и "Щит", сътрудничейки с личности като Александър Жендов и Илия Бешков. 

През 1937 г. Сирак Скитник прави селекцията от произведения, които да представят България на Световното изложение в Париж. Една от избраните картини е "Пазар в Самоков" от Наум Хаджимладенов. Картината се връща от Франция със златен медал, а година по-късно на художника бива присъден и орден "Свети Александър” след изложба на българското изкуство в Атина.


Интересен аспект от творчеството на Хаджимладенов са неговите албуми с илюстрации по теми от българската история, митология, библейски сюжети и портретите на личности като Леонардо да Винчи, отец Паисий, Наполеон и Дон Кихот. 

Наум Хаджимладенов е един от най-актуалните автори на българския пазар на изкуството. Негови творби се притежание от десетки галерии и частни колекции.

Изложбата може да бъде посетена до 20 септември в галерия Artmark в София.

Александра Мицева, зам.-директор на аукционна къща Artmark и Евгени Слуцки, внук на Наум Хаджимладеновразказаха в "Артефир" за творческия път на художника и произведенията в експозицията.


За Artmark

С 16-годишна история като доминираща сила на румънския пазар на изкуството, Artmark стартира дейността си на българския пазар, като аукционна къща през декември 2023 г., предлагайки на колекционерите на изкуство селекция от произведения на изкуството, идващи от частни колекции и създадени от най-известните български художници от стари майстори до постмодерни и съвременни творци.

Трите търга организирани до момента събраха продажби за близо 1 милион евро и почти 300 продадени произведения на изкуството от класиците Ярослав Вешин и Иван Мърквичка до най-важните имена от първата половина на 20-ти век като Владимир Димитров-Майстора, модернистите Давид Перец и Жорж Папазов, както и много обичаните съвременници Генко Генков, Димитър Казаков-Нерон и много др.

Artmark е холандско-румънска марка, инициирана от колекционери на изкуството, с холандско и австрийско финансиране, която управлява няколко аукционни къщи за изящни изкуства, постоянни или временни изложбени павилиони за изкуство и компания за арт логистични услуги на Art Logistics в Букурещ, Клуж, Яш, Констанца, София и Загреб, с план за разширяване в бъдеще към балтийските страни и Гърция.

Прекрасната сграда, в която се намира галерия Artmark - България е домът на д-р Стефан Ватев, първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. Тя е проектирана през 1914 г. от арх. Никола Лазаров – архитектът, преустроил дворците в София и Евксиноград, Централния военен клуб в столицата, както и много от най-красивите сгради в страната.

Снимки: галерия Artmark
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Промяна в статута на Националната награда за поезия "Иван Николов"

Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите.  Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен.  Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...

публикувано на 09.01.25 в 16:40

Поезията на 90-те оживява във филми

Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..

публикувано на 09.01.25 в 15:47
Димитър Коруджиев

Памет за Димитър Коруджиев

Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст.  "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика.  Пред БТА писателят Деян Енев казва за..

публикувано на 09.01.25 в 15:35

Литературната 2025 година: Тенденции, теми и очаквания според водещи издатели

В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..

обновено на 09.01.25 в 13:26
Изложба „Забранено изкуство“ в Топлоцентрала

Забранено изкуство

Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...

публикувано на 09.01.25 в 09:07