Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Захари Карабашлиев:

За историческите рани и литературното пречупване на травмата

Захари Карабашлиев
Снимка: ФБ/Личен профил

Българинът се стреми към историята, усеща я като нещо много важно и същевременно не я познава и не успява да отработи травматичното миналото.  Именно литературата и романи като "Рана" от Захари Карабашлиев ни позволяват да влезем във времето и да пречупим травмата.

Авторът на романите "18 % сиво", "Жажда", "Опашката", "Хавра" и "Рана" гостува в "Нашият ден", за да говори за неизлекуваните болки на българското общество и неосъзнатото минало.  

"Рана" е един от най-важните романи на изминалата година, който Карабашлиев споделя, че успява да напише много бързо. Това се дължи на дългогодишната авторова подготовка и запознанство с множество архивни документи, офицерски дневници, писма от и към фронта на Първата световна война.

"Наистина имаше свръхестествен заряд в досега ми с историята." , споделя Карабашлиев.

Действието на романа се развива по време на битката между българската армия и румънската войска в земите на Добруджа през 1916 година. Един млад запасен офицер бива ранен още в първото сражение, а след това съдбата преплита пътя му с този на едно малко момиченце и така започва познатият от творчеството на Карабашлиев мотив за пътя.

Насилственото изтласкване на българското население от пределите на Тракия, които са част от Гърция и Турция в периода около Първата световна война, е една от най-травмиращите страници в българската история, която също присъства в романа. По думите на Карабашлиев голяма част от историческите събития биват разказвани твърде безинтересно и ненужно академично, затова не успяват да събудят интереса на читателите. Ето защо писателят прави опит да чрез художествено навлизане в съзнанието на един млад съвременник на събитията от 1916 година, да предаде историческо усещане за епохата.

Карабашлиев дава като пример за ролята на художествената литература в изграждане на историческо познание Вазовия роман "Под игото" и книгата на Захари Стоянов "Записки  по българските въстания". Двете литературни произведения съумяват през хумора и въображението да пречупят травмата на Априлското въстание, смята Карабашлиев.

Писателят обръща внимание на факта, че в архивните материали, с които се сблъсква, не присъстват, характерните за нашето съвремие, омраза и крайно осъдително чувство към противника.

Целия разговор чуйте  звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Столарова - автопротрет

"Отстоявана естетика" за 100-годишнината на художничката Мария Столарова

През 2025 г. се навършват 100 години от рождението на Мария Столарова (1925 – 2016) – една от ученичките на Дечко Узунов. По този повод галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийската градска художествена галерия, представя експозиция с живописни платна, обхващащи както ранни нейни творби, така и емблематични произведения от по-късни периоди. Изложбата..

публикувано на 03.12.24 в 17:40
проф. Любомир Стойков

"Tрансформации на красотата" в изложбата на Юрий Ковачев

Самостоятелната изложба на художника Юрий Ковачев "Трансформации на красотата" се открива на 3 декември в столичната галерия "Милениум". В експозицията са включени 51 творби, сред които пейзажи, картини на стара София, натюрморти, балерини и планини, нарисувани с маслени бои на платно. Изкуствоведът проф. Любомир Стойков коментира: "Авторът се..

публикувано на 03.12.24 в 16:35

"Апокриф" с 30-о юбилейно изиграване

Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото. Текстовете са по адаптации на Иван Добчев и Маргарита Младенова и поставят в контекста "наивистични сънища за живота на човека между небето и земята сънувач." Повече за представлението, което ще има..

публикувано на 03.12.24 в 12:15
Людмил Станчев, Емил Янев, проф. Георги Гунев (от ляво надясно)

Към бреговете на свободата

В епизод 564 "Трамвай по желание" прави реверанс към музата на историята Клио и среща своята публика с една от легендите на българския исторически корпус проф. Георги Гунев. Георги Гунев е завършил история в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е аспирант в Института за международни отношения в Москва. 13 години е преподавател в Софийския университет. От..

публикувано на 03.12.24 в 11:38
Петър Петров - Перо

"Слънчева линия" от Иван Вирипаев за първи път на българска сцена

Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си избрал да споделяш живота си, не е нужно да ходиш на семейна психотерапия, може и просто да отидеш не театър. За целите на тези думи спомага поставянето за първи път на българска сцена на пиесата от..

публикувано на 03.12.24 в 08:50