Поетът, писател, издател и преводач, автор на повече от 50 книги и енциклопедии за деца, Цанко Лалев, представя в "Нашият ден" своя роман "Домът на пчелите", с който вчера се запозна публиката на "Аполония".
По думите на автора това не е роман за деца, а роман с деца. Книгата е мултижанрова, многопластова и трудно се побира в познатите литературни рамки.
Лалев споделя, че от най-ранна възраст се чувства свързан с книгите, тъй като е част от поколение, за което литературата е била най-важният извор на фантазия. През годините творчески труд Лалев узрява за написването на романа, който носи в себе си елементи от детско-юношеската литература, от заниманията на автора с история и усъвършенствания поетичен език. Романът е резултат от една лична зрялост, по думите на Лалев.
В "Домът на пчелите" две деца преминават през времеви портал и се връщат в Европейското средновековие. Приключението преминава през важни топоси за епохата – от България, през Константинопол до Франция. Картината на средновековната реалност в романа е сурова и многопластова, като авторът споделя, че тя е в отговор на романтизираните, псевдоисторически съвременни произведения. Лалев е категоричен, че пътят към историческата информация включва много четене на достоверни източници и пътуване до автентичните исторически извори.
Основна тема в "Домът на пчелите" е феноменът на богомилството, в чиято сърцевина е битката между доброто и злото. Присъства и фолклорно-митологичен пласт, тъй като Лалев е автор на книгата "Български митове и легенди" и темата дълго узрява в писателското му съзнание.
В романа не отсъстват напрежението и усещането за травма. Това, по думите на Лалев, е отговор на травматичните преживявания на българското общество. Доброто и злото в Средновековието имат много ясни измерения. Днес животът сякаш е добър в редица аспекти, но зад него се крие нещо необяснимо и травмиращо за българите, смята писателят.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...
Китайският културен център в София подготвя празнична програма в София и страната, с които ще отбележи Китайската лунна нова година. "Пролетният празник" е най-дългоочакваното събитие за китайските общности по целия свят и се отбелязва с пищни тържества и срещи с роднини и приятели. Българските любители на китайската традиционна култура ще..
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от столичния афиш с премиери в края на миналата година. Първите срещи с публиката са показателни за живота на представлението и в бъдеще. Специално е насочено вниманието към няколко много..
С премиерния спектакъл "Комедия от грешки" започва новата година Театър "София" . Представлението ще се играе тази вечер от 19.30 часа в " Théatro отсам канала". Постановката по една от най-ранните творби на Уилям Шекспир е дело на режисьорката Маргарита Мачева. "Комедия от грешки" е изключителна пиеса, защото като всички пиеси на..
"Радио Африка" е първият български филм, посветен на африканската музика. Това е и първият филм, който събира български и африкански артисти и изследва техните гледни точки по различни теми, като каква е средата, в която е създадена тяхната музика, каква е ролята на импровизацията, каква е личната им мисия в изкуствата. Трите основни теми, които..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
