"Златна роза" 2024 чества 80-годишнината на Цветана Манева

С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и специална прожекция на филма "Последната дума". Той проследява последните дни от живота на шест осъдени на смърт затворнички, една от които е героинята на Манева.

Считан за неудобен, филмът на Бинка Желязкова преминава през немалко перипетии, но въпреки това печели Първа награда и награда за операторско майсторство на "Златна роза" през 1973 година. Цветана Манева го гледа за първи път оттогава именно на тазгодишното издание на фестивала и не скри вълнението си.

"Толкова ми е вълнуващо, че на гърлото ми застава бучка. Аз съм толкова възхитена, толкова респектирана от личността на Бинка Желязкова. Толкова съм поела от нейното поведение и съм го направила част от своето поведение. Някак си работата с нея ме възпита. Освен това тя е режисьор, който така те води – че може да извади от теб нещо, които не си подозирал, че носиш. Тя ми помогна да изградя самочувствието си, творческото си самочувствие."

Смел филм е "Последната дума", филм, който говори за съпротивата, непознаваща граници, за моралния смисъл на красотата, за силната вяра в себе си и идеята, зад която застава човек.

"Ако смисълът на живота ти е ценност, най-голяма е свободата. Затова и съпротивата е задължителна", обяснява Цветана Манева. "Съпротивата няма право на последната дума, съпротивата трябва да е вечна."

За актрисата Бинка Желязкова е повече от подготвен режисьор и "Последната дума" е добър пример за това:

"Това е кино, което трябва да се види от всеки. Начинът, по който е направен – той беше някаква нова крачка. Възхищението, с което ни посрещнаха в Кан след филма. Ние, стоейки на първия ред на балкона, си мислехме: "Сега ще започнат да свиркат, да питат какви са тези затворнички". Когато дойде финалът на филма, дойде и възторгът на публиката – те хвърляха носни кърпички, ветрила, цигари към балкона. Такъв възторг. А тука си стана така – системата, която просто ни гледа, ни вижда като врагове. Опитаха се да го цензурират, имаше призиви към нея (бел. ред. Бинка) да го промени, премонтажира. И тя отказа, естествено. Да родиш нещо, ако приемем, че това е нейното дете, което е родила, и те ѝ казват: "Сега ще е с един крак или без една ръка". Не става!"

През 1974 година, отново на‚ "Златна роза", Цветана Манева получава наградата за най-добра женска роля в кинодебюта на Иван Андонов като режисьор "Трудна любов". Филмът говори за обикновената любов, която се превръща в необикновена. А актрисата припомня:

"Трябва всеки да е щастлив, ако неговата любов се окаже такава, защото иначе не е любов. Щастлив е този, който обича."

Според Цветана Манева страданията в живота ни са последствия ат нашите действия, а човек трябва да има мяра за нещата. Трябва и да вярва в себе си, да се приема и да се усмихва на отражението си в огледалото.

Днес тя все повече цени тишината, мълчанието, паузите– на сцената и извън нея. Що се отнася то това как се постига магията в актьорската игра, тя няма формула, но знае, че се случва, когато си истински и отдаден, когато имаш представа за предисторията и си потънал в нея.

"Сложно е, но за мен това е забавна и много увлекателна игра – казва Цветана Манева. – Една роля, дават ти текста, пиесата – това са страници написан текст и от това трябва да излезе жив човек, и този жив човек трябва да си ти. Хората не можеш да ги излъжеш, те не се лъжат. Публиката не се опиянява от дългите коси, тоалета, грима – това трае три секунди. А след това? Ами действай! Това как изглеждаш много бързо се възприема от хората, никой не се занимава с тоалета ти вече, с жестовете. Трябва да го живееш. И посвещаваш, посвещаваш живота си. Много изхабяваща е тази професия, много трудна и изхабяваща емоционално. Това е, но е хубава, красива."

Цялото интервю с Цветана Манева чуйте в звуковия файл. Разговорът с актрисата започва от сюжета на филма на Бинка Желязкова и въпроса кога съпротивата има последната дума.