Академичното предприемачество у нас, или как се изгражда хъб за иновации и бизнес

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" бе обсъдено бъдещето на академичното предприемачество в България и възможностите за изграждане на национален хъб, който да свърже университетите и бизнеса. В студиото бяха поканени г-жа Светлана Димитрова, ръководител на проекти към научно-изследователския сектор на Софийския университет, и доц. Костадин Коларов, ръководител на катедрата по предприемачество към УНСС, които споделиха своите виждания за важността на тази инициатива и предизвикателствата пред нея.

Г-жа Светлана Димитрова посочи, че научното предприемачество играе ключова роля в съвременната икономика. Според нея то представлява "захранващата структура на бъдещата икономика", тъй като без науката предприемачеството би останало в занаятчийската ера. Създаването на национален хъб за научно предприемачество ще бъде уникална стъпка за България, която ще помогне за развитието на иновациите в страната.

Тя обясни, че обикновено научните изследвания се делят на фундаментални и приложни. В случаите, когато в рамките на научно изследване се създаде продукт или метод с потенциал за приложение в икономиката, той може да бъде предаден на икономически структури за реализация. Когато учените сами инициират създаването на юридическо лице, за да въведат своите иновации в производство, говорим за т.нар. стартиращи компании или стартъпи.

Димитрова отбеляза, че Европейската комисия отдавна работи в посока на подкрепа на академичното предприемачество. Още през 2004 г. е създадена мрежа от контактни лица в цяла Европа, която подпомага мобилността на учените. Днес в тази мрежа участват 43 страни и над 650 научни организации, които обединяват повече от 1600 контактни лица.

• Радослав Ризов: Желанието ни е да направим българските предприятия иновативни

От своя страна доц. Костадин Коларов подчерта значимостта на интеграцията между науката и бизнеса, като сподели резултатите от тригодишно изследване на Института по предприемачество за използването на научните продукти в българските висши училища. Той открои основна слабост – учените рядко са подготвени да бъдат предприемачи.

Това е и основната задача на новосъздадения хъб – да срещне интересите на изследователите с тези на практиката и да им предостави нужните практически знания. Целта е учените да придобият умения, чрез които техните изследователски резултати да се трансформират в успешен бизнес. Според доц. Коларов, голямо препятствие е нагласата на много учени, че техните изследвания имат само фундаментален характер.

Макар че работят по важни научни въпроси, те рядко си представят своята роля и като предприемачи.

Коларов призна, че съществуват личностни предизвикателства, тъй като предприемачите често търсят бързи резултати, докато в науката постиженията идват с години. Въпреки това, има много добри примери за учени, които успяват да комбинират научната дейност с предприемачески начинания.

Чуйте разговора в звуковия файл.