Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Драгомира Раева: За гражданските права и публичното пространство

Драгомира Раева
Снимка: "За Земята"

Кои са темите на деня според еколога Драгомира Раева? В "Нашият ден" разсъждаваме дали държавата е длъжна да осигури достатъчно пътни ленти за личните автомобили на гражданите си и има ли гарантирани граждански  права.

Раева поставя акцент върху актуалните екологични казуси, върху които сдружение "За Земята" активно работи.

Да бъдат опазени ландшафта и биоразнообразието на Кресненския пролом, като се предотврати изграждането на магистрала в неговата сърцевина, е една от целите, за които Раева и нейните съмишленици се борят. Към момента решението е в ръцете на Върховния съд. В случай че отговорните български институции не спрат своевременно проекта за магистрала, екоактивистите ще се борят за налагане на санкции на ниво ЕС, допълва Раева.

Изгарянето на отпадъци е друг екологичен проблем, с който е свързан проект в етап на подготовка в Павликени.

"Искаме да видим едно амбициозно управление на отпадъците в България, което включва много по-голям процент рециклиране и намаляване на отпадъците, които се изгарят.", заявява Раева.

Разговорът се насочва към темата за транспорта в големите градове и в по-малките населени места, към устойчивия трафик и актуалния казус с ремонта на столичната ул. "Опълченска".

Миналата седмица беше посветена на мобилността, като в София се проведе ден без коли, припомня Раева. Целта на инициативата е да повдигне въпроса за гражданските права по отношение на публичното пространство.

По думите на Рева шофьорите на коли трябва да разберат, че един велосипедист не получава привилегия, когато му бъде осигурена необходимата инфраструктура и неговото право за придвижване е равно по значение.

Раева подчертава, че в България процентът на транспортна бедност е висок и автомобилът представлява лукс и скъпо притежание за много голяма част от населението. Докато в градовете възможностите за мобилност са много по-големи, в някои населени места има хора, които се отказват от правото си на придвижване, защото не могат да си го позволят.

Сдружение "За Земята" насочва дейността си и към наблюдение и контрол над въздушното замърсяване в София. По думите на Раева въздухът в столицата се подобрява, но с бавни темпове. "За Земята" измерват нивата на азотен диоксид, който причинява скрито замърсяване в София.  Еколозите обръщат внимание на това, че измервателните устройства в столицата са разположени неправилно, далеч от пътните платна с натоварен трафик, затова не отчитат адекватно замърсяването. Ето защо все още няма стриктни мерки за овладяване на замърсяването, причинено от транспорта в града.

Миналата година Столична община пробно е въвела зона за ниски емисии от транспорта, но поради краткия период на действие и неналагането на санкции ефектът не е бил особено осезаем, споделя Раева, според която общинският съвет трябва да направи мярката целогодишна.

Що се отнася до случая с разширяването на ул. "Опълченска", Раева коментира, че повечето ленти не просто не облекчават трафика, а доказано го усилват.

"Трафикът трябва да бъде организиран в околовръстни пътища, така че хората, които се придвижват с кола, да не навлизат в централната градска част." , смята Раева.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33