Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на етиката", съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания“ към ИФС на БАН.
В началото на разговора д-р Габровска маркира историческата поява на темата за етиката и екологията. През XIX век, в условията на индустриалната революция, учените в полето на биологията и ботаниката първи заговарят за разширяване на етичните граници отвъд човешките взаимоотношения – в посока природата.
Тогава виждаме приноса на Алберт Швайцер и Олдо Леополд към генералното осмисляне на опазването на околната среда. Леополд говори за "екологична съвест", чрез която могат да бъдат преодолени строго икономическите условия за сметка на естетическите и етическите.
Различните екологични движения се развиват в две направления – антропоцентрични и биоцентрични, пояснява д-р Габровска.
Така наречената "дълбока екология" е радикална част от биоцентризма, свързана с признаването на правата на природата. Въпросът е доколко можем да говорим за права или говорим за нашите собствени задължения, допълва д-р Габровска.
За антропоцентризъм говорим там, където цялата мотивация минава през логиката на свободния пазар. В тези случаи някои, нараняващи природата по един или друг начин, продукти могат да бъдат заменени с други. Д-р Габровска дава пример с фирмите, които произвеждат ин витро месо, обещавайки на хората решение, което не изисква радикална промяна в живота и навиците.
Вината, по думите на д-р Габровска, е едно от най-често използваните средства за предизвикване на даден тип екологично поведение. Когато говорят за опазване на околната среда, различните организации често си служат с всяване на страх, тревожност или гняв. "Важно е да си даваме сметка, че това са реакции на едно микрониво, което ни води до заключението, че в екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия", подчертава д-р Габровска.
В екология като наука прогнозите не предизвикват радикални спорове. От етическа гледна точка също не е трудно да се повдига дискусия в различните проблемни полета. Когато обаче говорим за икономическата и политическа страна на екологичните проблеми, моралните решения предизвикват проблеми.
Мислителят Роджър Скрутън говори за нуждата от въвеждане на емоцията в разговора за екологичната съвест. Ако възприемем планетата Земя като свой дом, усещането за принадлежност води до желание за стопанисване, обяснява д-р Габровска.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса – най-големия черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg