Амир Горен: Ще запомня миризмата на кръв и омраза

Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който има 42-годишен опит в областта на отбраната и сигурността към IDF и е съосновател на отряда от командоси "Маглан", разказва за първи път пред слушателите на БНР, в "Мрежата", от първо лице, за жестокото клане на мирни граждани на 7 октомври 2023 година в Южен Израел. Той е ангажиран в командните дейности към училището по борба с тероризма на IDF. По настоящем е командир за специални операции на екип от бойци "Ямам". Той оглавява Изследователски институт с фокус към тероризма и сигурността, управлява консултантска компания по сигурност, член е на екипа за преговори на IDF. От 2012 година той има школа и провежда курсове по Крав Мага, израелско бойно изкуство, в София. Държи да подчертае, че за цивилни тези курсове са безплатни.

Преводът от иврит е на Ноам Барух, който успя да предаде на български цялото напрежение на разказа.

7 октомври 2023 година. 6 часа и 29 минути

"В 6 часа и 29 минути бях близо до моя дом, бях на плажа в Тел Авив, когато започна масивният ракетен обстрел от Ивицата Газа. И тогава разбрах, че се случва нещо необикновено, въпреки че ние сме свикнали  до голяма степен на тази обстановка. Броят на ракетите, които летяха, беше огромен. Веднага се върнах у дома . В 6 часа и 37 минути получих по телефона повикване да се явя възможно най-бързо в моята специална бойна част, въпреки че не заех към момента какво се случва. Взех личните си вещи и отпътувах моментално. В 7 часа и 15 минути вече бях на място, взех си бойното снаряжение, качихме се група от 12  бойци на превозните средства и ни беше казано от ръководителите, че трябва да отпътуваме на юг, където да се срещнем с бойното звено от командоси "Ямам". През цялото време, докато пътувахме на юг, бяхме под ракетен обстрел, който идваше от страната на Газа. Получихме информация, че вероятно в Израел са влезли няколко групи терористи от Хамас. 

Ние не си представяхме дори за секунда къде отиваме, къде ще попаднем. Стигнахме до кръстовището на град Сдерот и се сблъскахме с ужасяващи гледки на убити деца, жени, възрастни хора, на изгорели коли. Не знаехме къде влизаме. Не знаехме къде отиваме. Не можехме да проумеем какво се случва. И все още не осъзнавахме големината на тази трагедия, на която за съжаление станахме свидетели от първо лице. 

Докато минавахме покрай горящите автомобили и мъртвите тела на хората, в превозните средства, с които се придвижвахме, цареше тягостна тишина. Никой не издаваше и звук, виждайки тези картини. На кръстовището ние поехме към един от пострадалите кибуци на име Кфар Аза. Не бяхме минали и сто метра, и се натъкнахме на наши войници, които воюваха в този момент с терористите от Хамас. Слязохме от нашите джипове, присъединихме се към нашите бойни другари, неутрализирахме терористите, помогнахме на ранените войници, за съжаление имаше и загинали войници и войнички. 

Продължихме да се придвижваме на юг и се натъкнахме на още един военен автомобил близо до кибуц Кисуфим и войниците в него ни предупредиха да не продължаваме нататък, защото на километър оттук има стотици терористи на Хамас. Нашият инстинкт ни казваше да продължим въпреки всичко, но нашият командир взе решение да не го правим. И това беше първият път, в който нашият живот беше спасен, защото всяка една малка бойна единица, каквато беше нашата – само от 12 войници, съдбата ѝ беше или да бъдем разстреляни, или да бъдем отвлечени в Газа. 

Върнахме се, заобиколихме и минахме покрай кибуц Реим. На самото кръстовище, на входа на кибуца отново се сблъскахме с терористи, след като ги неутрализирахме, трябваше да влезем в може би най-пострадалия от всичките кибуци в Южен Израел. Трябва да знаете, че през цялото време ние бяхме под обстрел – хвърчаха куршуми около нас, а над нас – летяха ракети... На входа на кибуц Реим се срещнахме с офицера, който беше отговорен за силите за сигурност в кибуца и той ни информира, че специалните части на "Ямам", командосите, са поели към друг кибуц, който е под обстрел и в много тежко състояние – кибуц Беери. 

"Тук в кибуц Реим, – ни каза той, – няма заложници, водят се престрелки, но няма заложници." И така ние продължихме към кибуц Беери и не се минаха и 500 метра, се сблъскахме за пръв път с фестивала "Нова". Ние не знаехме, че е имало музикален фестивал на това място. Не можахме да продължим, не можахме да пресечем пътя. Десетки, а може би стотици автомобили бяха запалени, горяха, имаше десетки мъртви тела на пътя, около него и докато ние се спряхме, за да очертаем нашия нов маршрут, който беше да заобиколим, за да влезем в кибуц Беери, нашият командир получи съобщение, че синът на брат му се намира на музикалния фестивал "Нова" и моли за помощ, защото около него има много терористи, а с него има много на брой ранени. Това бяха младежи, които бяха дошли да се забавляват. Ние взехме решение да влезнем на мястото, където беше музикалният фестивал, и да се опитаме да им помогнем, да ги спасим. Докато се придвижвахме, се сблъсквахме с елитните части на терористичната групировка Хамас – "Нухба". И това е първият път, след толкова много години опит във военното дело, което аз имам, в който видях терористи да не отстъпват. 

В последствие се установи, че те са взели някакъв вид медикаменти, които им дават енергия, може би някакви наркотици. Докато вървяхме през гората, където беше този фестивал, ние се сблъскахме с потресаващи картини на жестоко убити млади хора, на изклани млади хора. Мога да отъждествя това, което видях с Холокоста. Видяхме потресаващи гледки, видяхме голи момичета, на които бяха рязани части от тялото, част от жертвите бяха обезглавени и си спомням много добре как се питах какво става тук? Какво е това чудовище, което е минало през тази гора? Не получих отговор, разбира се. А и продължавахме да се борим и да се бием с терористите. И така стигнахме до централната част на музикалния фестивал "Нова". През цялото време, докато ние се бием рамо до рамо с моите бойни другари, не видяхме поне един жив, който е останал от фестивала. На цялата територия бяха разпръснати телата. Опитахме се, потърсихме, искахме да намерим оживели, но нямахме този късмет. Така продължихме да се придвижваме към локацията, където беше племенникът на нашия командир. А терористите не свършваха и не свършваха. Едва 2 часа по-късно стигнахме до момчето и останалите млади хора, които се бяха скрили  в едно малко поточе, което беше заобиколено от много храсти. Чувството беше невероятно. Те бяха спасени.

На този етап аз помня, че си казвах две неща – първото беше, че в този ден аз няма да оживея, второто нещо, което си казвах, е, че сме свидетели на най-огромната трагедия, случила се на държавата Израел от създаването ѝ. А още не знаех колко съм прав, за съжаление, но също така и сгреших. Оцелях.

Успяхме да стигнем до кибуц Беери. Там ние срещнахме командосите от елитното бойно звено "Ямам". Там водихме тежки преговори, въпреки че бяхме обстрелвани през цялото време. В кибуца продължихме да воюваме цялата нощ. В този кибуц имаше триста терористи от елитното звено "Нухба". В тази нощ аз загубих петима мои бойни другари – офицери – и още 7 бяха тежко ранени. Цялата нощ воювахме, минавахме къща по къща, опитвахме се да изкараме оцелели от това клане."

Там видях колко много те ни мразят

"Видях го със собствените си очи. Миризмата на кръв и изгорели тела на малки деца, които са запалили и изгорили живи, бебета разстреляни в главите, обезглавени бебета, момиченца на 9 и 10 години, изнасилени брутално и след това безмилостно разстреляни в главата. Помня как отивахме в банята да донесем хавлиени кърпи, за да покрием интимните им части. И да влезем в къща, да неутрализираме терористите и да видим как баба, дядо, деца, внуци и тяхното куче са заклани.

Нямаше какво да направим. Продължихме. За първи път в моята бойна кариера, в която ние, аз, воюваме срещу терористите, а сълзите ни се стичат по лицата.

За щастие намерихме и останали живи. Намерихме две деца, които седяха в хола на дома им, часове са седели така срещу родителите си, които бяха заклани. И тази картина ще остане в мен до последния ми дъх.

Това беше една много трудна нощ, която преживяхме. Нощ на боеве от къща на къща, метър по метър. До сутринта успяхме да убием по-голямата част от терористите. До обяд неутрализирахме всички терористи, които бяха там на терен, и успяхме да изведем оживелите от територията на кибуца."

До този момент аз лично все още не знаех какво се случва в целия този район. Не знаех, че 6 хиляди терориста са влезли на територията на държавата Израел.

"Не знаех също, че бяха влезли с тях и цивилни граждани на Газа и тези същите цивилни граждани обираха къщите, крадяха селскостопанска техника и дори животни. Същите тези хора убиха наши невинни граждани, изнасилиха и отвлякоха наши граждани. Поне 80 от отвлечените са отвлечени от цивилни от Ивицата Газа, не от терористите. В продължение на около три седмици участвахме в процеса по залавянето на малки групи терористи, които бяха нахлули на 7 октомври и се криеха в разни малки кътчета на Южен Израел...

В деня, в който войската на държавата Израел влезе сухопътно, в Газа ние участвахме в този процес също и участвахме във всички специални операции за освобождаване на заложници и още много други специални операции, за които аз не мога да говоря.

От седми октомври в продължение на 10 месеца аз бях участник във войната срещу терористите от Ивицата Газа. За първи път съм участник в толкова дълга война и силно се надявам, че никога повече няма да ми се налага да участвам в толкова дълга война.

През цялото това време на война, на бойните действия от 7 октомври 2023 година това, което усетих, тази миризма, която усетих, всичко това е загнездено в мен. Колко много омраза имаше срещу нас, срещу деца, срещу цивилни граждани, невинни жени, мъже, млади, стари."

Винаги съм казвал на моите войници, че на нас ни се налага да воюваме, но не от омраза и не от нуждата да отмъстим, защото това може да те заслепи и това не е професионално, и това може да те превърне в нечовек, точно каквито са нашите врагове. И аз съм горд, че аз и моите войници запазихме човечността си. Никога не сме наранили волно невинни граждани от другата страна.

И въпреки че нашата войска и нашето разузнаване се провалиха в този ден, от една страна,  от друга, аз видях колко е силен народът ни и как знае да се обедини в най-трудни моменти. Аз видях как нашият народ ни подкрепи по време на военните действия, които продължават и до този момент. Искам да ви кажа, че в периода, в който ние бяхме на терен, на фронта, много хора се опитваха да направят нещо за нас. Знаете ли колко много храна ни изпращаха? И ние получавахме храна от евреи, от мюсюлмани, от християни, които всичките са граждани на Израел. Защото на 7 октомври терористите на Хамас убиха и изклаха, и отвлякоха и евреи, и мюсюлмани, и християни. В нашата войска служат както евреи, така и мюсюлмани – бедуини, които воюват рамо до рамо с евреите, биват ранявани и загиват рамо до рамо с техните братя евреи, и християни, защото тази държава е както на евреите, така и на мюсюлмани, и на християни."

Няма обратен път назад

"Аз много съжалявам, че светът, в който живеем, има много кратка памет. Аз съм сигурен, че нито Швейцария, нито Великобритания, нито Германия, нито която и да е било друга страна би приела факта да бъде нападната зверски от терористи, които да убият невинни граждани, да ги изколят по най-брутален начин, да ги отвлекат. Няма такава държава, която да приеме такова нещо. И съм сигурен, че която и да било държава, бидейки на наше място, би изтрила от картата на света Ивицата Газа. И на всички тези държави, които толкова бързо забравят, ще им кажа едно: "Аз ви съжалявам". Съжалявам за тях, защото радикалният ислям е напът към всички тези държави, които в момента имат нещо да кажат по отношение на военните действия, които ние водим. Всъщност, искам да се поправя – радикалният ислям е вече при тях. Те само си затварят очите или си завират главата в пясъка като щрауси.

И им казвам : "Няма обратен път назад. Знайте го."

Главата на змията трябва да бъде смачкана

"Аз отново ще говоря по-глобално за Близкия изток и ще кажа отново, че за съжаление както европейците, така и Америка не могат да разберат, че всъщност главата на змията се нарича Иран. Иран подкрепя терористичната организация Хизбула. А защо я подкрепя? За да може те като прокси да пречат на Израел, а в това време Иран да направят свое атомно оръжие. Иран подкрепя въоръжени милиции в Сирия. За съжаление светът не говори за това, че реално в Сирия са загинали около 1 милион техни граждани. Къде е този свят, който ни критикува? Има още милиони бежанци от Сирия. Иран подкрепя въоръжените милиции и в Ирак. Иран подкрепя и варварските хути, които се намират в Йемен. Иран подкрепя и Хамас.

Светът не разбира ли, че Иран е причината за 95% от насилието, което се случва по света? Аз съм сигурен в това, че светът много добре разбира, но може би така му е по-лесно. По-лесно е да се разправят с малката държава Израел. И отново ще повторя, че всичко това ще доведе до ефекта на бумеранга. Това ще се върне на света. И какво ще се случи?

Няма да има добър край, докато не се справят с главата на змията."

Бъдещето на палестинците

"Мисля, че от това зависи и бъдещето на палестинците. Дават им легитимация и от ООН. Те са единственият народ, на който ООН признава трето и четвърто поколение на бежанци.

Какво се случва с всички бежанци от Судан, Ирак, Сирия, Украйна? Защо продължават да припознават като бежанци палестинците? И това е причината те да не се развиват. Ивицата Газа можеше да бъде райско кътче. Те получават милиарди и помощи от Европа... Седемстотин километра тунели има под Ивицата Газа! Вместо да си построят хубав живот, да построят хотели, да построят къщи, да има промишленост – те с какво се занимават? Аз мисля, че на мен ми е по-мъчно за палестинския народ, отколкото на самите палестинци за тях самите. Имам приятели мюсюлмани и имам приятели араби, и ние сме много добри приятели. И те също не разбират цялата тази ситуация, в която са поставени гражданите на Ивицата Газа. Геополитически погледнато, в Ивицата Газа радикалният Хамас е водеща сила. Те убиват безнаказано, наказват ги, тероризират ги. На Западния бряг има палестинска автономия и те се мразят – Палестинската автономия и Ивицата Газа, начело с радикалния Хамас, се мразят. Искам да ги попитам палестинците – Какво искате вие? Искате да живеете или искате да умрете? Ние – еврейският народ, ние – гражданите на Израел няма да напуснем нашата страна. Ние знаем, че палестинците няма да напуснат своите места, но ние и не искаме това. Това, което искаме, е да живеем с тях в мир.

Ние искаме и палестинският народ да се вдигне против техните крайни радикални водачи, но терористична организация владее държавата Ливан, Сирия е един разграден двор, Ирак – също, Йемен също е разграден двор, Йордания е доста крехка, Либия е също пред разпад, дори Египет е в една доста тежка ситуация към момента."

Какво ще се случи в Близкия изток? Както се казва при нас в Близкия изток: "Не знаем".

"Аз вярвам в мира, вярвам в това да се дава от сърце и да се прави всичко от сърце. Това е нещото, в което възпитавам моите ученици в клуба ми по Крав Мага, който имам тук в София. И изобщо това да уважаваш употребата на сила, е последният вариант, финалното решение. Трябва да уважаваш себе си, но и уважавай родителите си, уважавай държавата, уважавай знамето, уважавай твоя учител, уважавай твоите приятели и най-вече – имай много, много търпимост, защото ние трябва да бъдем добри и скромни.

В една война няма печеливши, всички страдат. И съм пределно наясно, че има хора, които имат интерес от това да има войни, но повечето биха желали да има мир и спокойствие. И посланието ми към всички е: "Бъдете добри и скромни. И се обичайте."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.