Противоречат ли на правото на ЕС промените в Закона за адвокатурата?

Противоречат ли на правото на ЕС промените в Закона за адвокатурата?

Какви изисквания има нормативната уредба на Европейския  съюз по отношение на защитата на важни, според договора на функционирането на ЕС, принципи и права, във връзка със съдебните разноски и възнагражденията на адвоката? За справедливата и балансирана законодателна уредба – една дискусия в юридическото предаване "Законът и Темида".

Адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, дългогодишен консултант на предаването "Законът и Темида", адв. Петър Николов от Варна, дългогодишен консултант на предаването, и адв. Деян Драгиев, член на Софийската адвокатска колегия с практика в сферата на търговското право, гражданския процес и международното частно право  – съвсем ново попълнение в екипа на "Законът и Темида", правят своя коментар по темата:

Адв. Деян Драгиев: "Трябва да тръгнем от това какви са логиката и целта на целия режим на разноските. Всъщност няма самостоятелен режим на разноските в правото на ЕС, който да се занимава със същността на този проблем. Най-важно е да тръгнем от изходната позиция, че това е в голяма степен свързано с достъпа до правосъдие. Свързано е със стойността на това какво значи да водиш един съдебен процес. Много често, чисто практически, това би било пречка, или обратно – би спомогнало, за решението страните в процеса да говорят. Затова и в една поредица от решения на Съда на ЕС, съдът се занимава с по-широкото понятие за икономическите отношения и конкурентните отношения, които вече са регулирани от Договора за функциониране на ЕС. Т.е. така да бъдат структурирани правният режим и нормативната уредба в съответната държава членка по въпроса с разноските по съдебния процес, че да не се стига до неблагоприятни за икономическите отношения и пазара последици. Баланс между интересите на съсловието и интересите на обществото, като цяло."

Адв. Елка Пороминска: "Кое наложи да бъдат изготвени промени в нашата правна уредба? Припомням и потвърждавам думите на колегата Драгиев, че още през 2013 г. има поне 6-7-8 решения на Съда на ЕС по тези въпроси, след това през 2014 и 2017 г. по казус, който е български. Седем години нищо не беше направено в нашата общност и в държавата, защото това все пак е законодателен процес, който трябваше да се стартира. И едва вече когато много се стегна примката около врата на адвокатурата, а съответно и задължението на НС да коригира и да приеме изменения в уредбата, през януари 2024 г. излезе решение да се приложат на практика принципите на европейското право и законодателство и да се спази т.нар. "принцип на пропорционалност". 

Т.е. наистина правото на защита да е такова, че както лицето, което е тръгнало да води дело, заплаща хонорар, но то, ако загуби делото, ще бъде осъдено да заплати разноските на другата страна и те да бъдат прекалени, води до нарушението на основен принцип в европейското законодателство – принципа на пропорционалност. По тази причина и заради т.нар. "минимални размери" – тук се корени проблемът. Тези минимални размери, установени с наша наредба, издадено по законова делегация от Висшия адвокатски съвет – тази уредба не е санкционирана от никакъв държавен орган. Т.е. трябваше да се спази процедурата на изискванията, поставени от нормите на ЕС – спазване на принципа на конкуренцията, на принципа на защита на правата на потребителите... нещата са сложни и комплицирани. 

На практика, добрата идея и доброто намерение не бяха изпълнени по начин, по който да доведе до положителен резултат, доведе и до едно противопоставяне от страна на адвокатурата, от друга страна – съдиите, от трета страна – имаше вето на президента, което блокира всичко – не можа да се приеме изменение на Закона за адвокатурата, на Гражданско-процесуалния кодекс, на Данъчния кодекс... Трябва да напомним на нашите колеги, че всички нас, адвокатите, ни считат като "съвкупност от предприятия", което ни поставя в доста сложно положение. Именно тук се корени въпросът със защитата на конкуренцията, че ние сами си уреждаме, без държавна санкция, размера на възнагражденията. Ето това е основният проблем."

Адв. Петър Николов: "Моята позиция е, че бъдещите народни представители трябва много добре да обмислят всички гледни точки и позиции – в противен случай рискуваме да влезем в една спирала от нови дела, от нови промени, които могат да настъпят, за мен е много спорно как съдът ще прилага един такъв закон, който противоречи на правото на ЕС, ако действително има такива спорни положения. Моето скромно професионално мнение е, че действително, ние не можем да продължаваме да уреждаме с една наредба (както досега) минимумите на адвокатските възнаграждения. Този въпрос е очевидно законодателен, за да избегнем за в бъдеще лавината от искове. Ние се нуждаем от стабилност. Аз лично съм против приемането на бързи промени. Трябва да го направим така, че когато съдът отвори закона и трябва да го приложи, да е ясно действително какви ще бъдат минималните и справедливи възнаграждения, обвързани със закона. Не се нуждаем от нестабилност, каквато може да доведе една бърза законодателна промяна."

Чуйте цялата дискусия в звуковия файл.

Снимка – БНР