Eмисия новини

Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)

сряда, от 15.10 часа до 16.30 часа

Едно предаване за клишетата, предразсъдъците и преднамереното фалшифициране на факти от миналото, съпътствали през вековете изстраданата историческа истина. Среща в ефира с нашата суета и комплекси, със страховете, болезнените амбиции и субективните пристрастия на политици, така и не успели да се превърнат в държавници и на културтрегери, оставили толкова бели петна или черни страници във времето. Не на последно място – с поуките, уроците и надеждите, които паметливата муза на историята Клио за разлика от нас, хората, не обича да премълчава. Може би защото самата история се повтаря. Мото на водещия Румен Леонидов: Историята като литература, литературата – като история.

Екип на предаването: Бойко Ламбовски, Митко Новков, Венета Гаврилова

Публикации

Смирненски като емблема на противоречивата българска история

125 години от рождението и 100 години от смъртта на едно от най-талантливите български пера – роденият в Кукуш Христо Измирлиев. Разсъждаваме за историята на страната, видяна в огледалото на творчеството, но и на живота на нашите класици. Често те са..

публикувано на 21.09.23 в 10:35

110 години след разорението на тракийските българи

"Разорението на тракийските българи" е забележителен труд на професор Любомир Милетич, в който ученият добросъвестно документира трагичните обстоятелства около прогонванията с елемент на геноцид на нашите сънародници от одринска и беломорска Тракия през..

публикувано на 14.09.23 в 11:50

Героите на Илинденско-Преображенската епопея

120 години след Илинденско-Преображенската епопея имената на мнозина герои продължават да бъдат премълчавани в днешността, други – забравени от обществото ни, а трети – просто подценени от изследователите. Но имената и делата на тези наши деди..

публикувано на 17.08.23 в 08:45
Саркофагът „Grande Ludovisi“ с бойна сцена между римски войници и германци.

9 август 378 година – начало на края на Рим

Прочутата битка, при която легионите на Рим, водени от император Валент, са разбити от готите при Адрианопол, предопределя по нататъшния ход на историята и на Балканите, и в Европа, че и в света. На 9 август готските пълчища, водени от вожда им..

публикувано на 09.08.23 в 17:37
Поборници

Илинденско-преображенското въстание – следи в националното съзнание

120-годишнината от Илинденско-преображенското въстание стана повод да се освети събитието от много страни, сред които закономерно преобладава историческата. Но е интересно и как се интерпретира събитието, защото самите интерпретации стават събития. В..

публикувано на 02.08.23 в 17:36
Георги Божилов - Слона (вляво)

Арт-бохемството – политика и история зад феномена

Бохемлъкът не е изобретение на новото време, да си спомним, например "Гощавката у Трималхион" на Петроний. Но в епохата на социализма явлението от една страна се опитваше да получи ореол на "несъгласие с канона", на хедонистичен бунт срещу догмата. А от..

публикувано на 27.07.23 в 09:45

Непремълчаната история на Илинденската епопея

Тази година отбелязваме 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, кървавият венец на българското националноосвободително движение. За това най-масово и най-мащабно въстание срещу петвековния поробител са написани десетки..

публикувано на 13.07.23 в 08:25
Стефан Стемболов и съпругата му Поликсени

Разправата със Стамболов като емблема на политическото насилие

В началото на юли 1895 г. Халю, Талю и Боне раняват по зверски начин Стефан Стамболов на улицата; почти му отсичат ръцете, разцепват му главата, екс-премиерът остава и без око. Малко по късно умира; почти целият цивилизован тогавашен свят е потресен...

публикувано на 06.07.23 в 08:40
Паметник на Георги Кондолов в Морската градина, Бургас.

Изгряването на ясния месец

"Ясен месец веч изгрява" се нарича прочутият странджански химн, написан от Яни Попов, който е музикалният образ на въстанието в Странджанския край – неразделна част от Илинденско-преображенското въстание през лятото на 1903 г. Тъкмо в края на юни..

публикувано на 29.06.23 в 08:25

"Нашият народ" след 125 години

Антон Страшимиров публикува изследването "Нашият народ. Книга за българите" преди 125 години, през 1918 г., почти веднага след края на Първата световна война. Книгата е опит да се обясни, от една страна, какво значи да си българин, от друга – да..

публикувано на 22.06.23 в 08:55