Основната причина за високия ръст на миграцията в чужбина са ниските заплати в България, сочи социологическо проучване

Над един милион български граждани в активна възраст обмислят да емигрират в чужбина, а голяма част от тях са хора с доходи, по-ниски от средната работна заплата (1117 лв.). При вече емигрирали 1,5 милиона през последните 30 години става така, че всяко трето българско дете се ражда зад границите на страната. Така Ивайло Калфин, бивш социален министър и член на Управителния съвет на Института за икономика и международни отношения, обобщи данните от социологическото проучване "Трудова миграция", направено по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт". 

Проучването е проведено през септември и обхваща 1000 души на възраст от 18 до 64 години. От данните става ясно, че профилът на обмислящия да излезе в чужбина българин е мъж, който живее в областен град, има средно образование и търси работа не за цял живот, а за около пет години. Нагласите на тези хора не са за дълготрайна емиграция, но ако средно в ЕС половината от заминаващите в друга страна се връщат, то у нас половината от завърналите се искат отново да заминат. Основните мотиви за емиграция са ниските заплати в България – каза още Ивайло Калфин.

Дългосрочно държавата губи потенциал от източването на ресурс. Не са нереалистични очакванията за повишаване на заплащането в България, за да бъдат задържани потенциалните емигранти тук. Те са наясно, че правят доста компромиси, свързани с професионалната квалификация и с качеството на живот докато са в чужбина. Доходите са важна тема и когато се казва, че в България те бързо се повишават, истината е, че повишението средно статистическо. За някои групи действително доходите много бързо растат, но има една група български граждани, за които заплатите на практика са замръзнали и са много ниски. При малко над 4 млн. българи в трудоспособна възраст между 18 и 64 години, около 1 млн. обмислят да емигрират, което обаче не значи, че ще го направят. Това не са само млади хора, а са разделени доста равномерно в различните възрастови групи, включително хора на по-висока възраст. Другият важен аспект, подбуждаш емигрантските нагласи, е сигурността. Не толкова физическа, колкото социална и възможността човек да получава социални услуги, здравеопазване и да си планира живота за следващите 15 години, поне. Важна е системата от социални мерки и връзкатамежду трудов и личен живот. Например хората да имат възможност да си отглеждат спокойно децата. На много места в Европа са безплатни детските ясли и градини, има възможност за гъвкаво работно време. Подобни неща съществуват в нашето законодателство, но те не се познават и много малко се прилагат. Трябва да се даде сигурност на младите семейства, че докато те се концентрират върху работата, децата им ще получат съответните добри грижи.

Изследването е придружено с конкретни предложения за политики, защото решаването на проблемите не се изчерпва само със заплащането – казва Ивайло Калфин и продължава:

Много е важно да излезем от чисто емоционалната функция, че искаме българските граждани и тези, които са от български произход в чужбина, да дойдат в България. По-скоро трябва да се насочим към конкретни мерки. С настоящата си политика България не може да предложи добри условия. Търсят се за цяла Европа хора в туризма, за транспортния бранш и т.н. Как ще вземеш един шофьор или служител в туризма със заплатите, които са в България; защо той ще предпочете да дойде у нас, а няма да отиде някъде другаде в Европа? Тук трябва да се постави въпросът за ниските доходи, които, на всичкото отгоре, единствени в ЕС са облагани с данък. Вярно, имаме нисък данък, но пък се отнема с данък от минималната работна заплата. Ако искаме да създадем условия за връщане в България, трябва да направим така, че да се адаптират лесно. Трябва да знаят български и да има училища, в които да продължат образованието си в България. Голяма част от българските емигранти разглеждат възможността да се върнат и да започнат със спестените си пари някакъв бизнес. Затова можем, от една страна, да задържим тези, които имат намерение да напуснат, а от друга – да създадем условия за част от заминалите да се върнат при не по-лоши условия на труд от тези, които имат в момента.