Миграцията е явление за което все повече се говори в последното десетилетие. Това е процес, който го е имало и в миналото. Историята помни Великото преселение на народите. Това е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера. Племената са от няколко езикови семейства – от индоевропейското; от уралското и от алтайското. Терминът „преселение на народите“ започва да се използва през XVIII век. Причината за това е, че многобройни племена и народи изминават стотици километри, за да достигнат нови територии, които да обитават.
Днес миграцията към Европа е провокирана от войни в Близкия Изток и по-добър икономически живот в държавите от Западна Европа.
За много мигранти България е транзитна страна. Предвид граничното разположение на област Кърджали, общата ни граница с Република Гърция е била обект на нелегално преминаващи. В миналото Кърджали и още десетки населените места в областта са станали дом на много беломорски тракийци прокудени от Северна Гърция. Днес Кърджали е дом и на бежанци от Украйна. Това е причината Радио Кърджали да организира среща-дискусия на тема "Миграцията в миналото, настоящето и бъдещето“.
В дискусията участваха:
Целта на срещата е въз основата на конструктивна дискусия между експерти и граждани да бъдат представени проблеми и да се потърсят идеи за възможните им решения, които впоследствие да бъдат насочени за обсъждане в Конференцията за бъдещето на Европа.
Европейският съюз (ЕС) трябва да има единна миграционната и интеграционна политика, за да се справи с външната миграция. За това настояват депутати в Европейския парламент, сред които е и Илхан Кючук от групата на Обнови Европа.
„Европа е желано място. Не просто по заради добрите икономически показатели, но и заради високите демократични стандарти. Европа ще продължава да бъде място в което искат да идват хора, да създават семейства, да създават своите кариери, да остават на територията на ЕС. Ако говорим за външното явление, то е продиктувано от война - бежанци идващи от Либия и Сирия, днес говорим за бежанци, които идват от Украйна. Тук ЕС разчете посланията по различен начин и действията бяха различни. В единия случай, ще използвам грозна дума, но когато имаше „пазарлък“ между европейските лидери, но това беше самата истина, и това е породено от липсата на обща политика по убежище и миграция в ЕС. Другият подход беше по отношение на бежанците идващи от Украйна. Тук Европа действа своевременно – бързо, адекватно. Имаше директива, която никога не беше активирана и сега се активира. Видя се, че бежанците могат да получат възможност за работа, социална защита, здравни услуги. Всичко което е важно за хора бягащи от война. Вътрешните тенденции са също толкова интересни. Вътрешната миграция върви ръка за ръка с политиката по интеграция.“ каза Илхан Кючюк.
„България, като държава на външната граница на ЕС, е изключително заинтересована да участва активно в обсъждането и определянето на европейската политика по убежище“, категорично заяви евродепутатът Елена Йончева и допълва.
„Като председател на Контактната група в Европейския парламент по тази тема, аз съм пряк участник в процесите по вземане на решенията. Основната цел на структурата е да координира реформата на общата европейска система за убежище, която включва и новия пакт за миграция, представен от Европейската комисия. Миграция винаги е имало и винаги ще има. Миграцията е положителен процес и е неправилно тя да се възприема като заплаха. Основният въпрос, по който трябва да се дебатира, е бъдещето на тази политика, а не за това как се затворим така, че никой да не идва, а как да се организираме така, че да може да управляваме миграционните процеси“, каза Елена Йончева.
В Харманли има Регистрационно-приемателен център за бежанци. В него са настанени бежанци главно от държави от Близкия Изток: Сирия, Ирак, Иран, Либия. Центърът е от отворен тип и в него емигрантите се движат свободно. За повечето България е транзитна страна, но има и такива, които са потърсили убежище от България и са останали да живеят тук, като дори са започнали и собствен бизнес. Това е историята на Азад от Ирак. Той има магазин за обувки и дрехи в Харманли, а дъщеря му работи в собствен фризьорски салон.
Друга подобна история, отново с адрес Харманли е тази на Джихад от Сирия, който е отворил дюнерджийница и дори се е оженил за българка.
Професор Анна Кръстева изследва миграцията наблюдавайки живота на хората по новите заселени села и градове. Тя дава пример с европейски граждани от други държави, които се заселват основно в българските села.
„При заселването си в българските села чужденците дават нов облик на селото. Ако е малко селце, те дават живот на селото. Защото често, когато в едно село дойде да живее едно семейство, след това идват и други и създават общност, включват се в живота на селото“, разказва проф. Кръстева.
Своето изказване учителят по история Димитър Димов започна с пример за миграцията след първата световна война, когато в България идват над 600 000 бежанци и как се е справила тогава държавата.
„Нашата държава, нашите политици са намерили начини да приобщят тези бежанци. Знаете Кърджали променя своя облик през 20-те години на миналия век. От един малък провинциален град, именно град, който ние днес знаем с тези бежанци от Беломорска Тракия,“ казва в изказването си Димов.
Той приветства движението на младите хора от града, да ходят да учат в други градове и държави, но да се връщат след това в Кърджали. Призовава след това управляващите да обмислят политиката си в посока задържането на младите хора по родните им места, като им осигури работа, препитание и добър начин на живот, за да не търсят работа в държави от Западна Европа.
25 ноември се отбелязва от световната общественост като ден за елиминиране на насилието срещу жените. Той е обявен за такъв с резолюция на Общото събрание на ООН от декември 1999 г., но активисти от различни организации го отбелязват на 25 ноември още от 1981 г. Тази дата води началото си от жестокото убийство през 1961 г. на трите сестри Мирабал,..
Всички партии обещават преди изборите, че образованието ще е приоритет, но след това бързо го забравят. Българските учители очакват да получат обещаното увеличение на средствата, предоставяни от бюджета за сферата на образованието, включително и вдигане на възнагражденията. От коментарите напоследък в публичното пространство за замразяване на..
Силви Кирилов, най-възрастният депутат, кандидатура на „Има такъв народ“, да бъде избран за председател на Народното събрание, „защото това рязко ще стесни възможността на Борисов да бяга от отговорност и ще го постави във все по-тежко положение спрямо натиска на Пеевски да бъде включен официално във властта“. Такава надежда изрази в ефира на..
Големи удари понесоха фермерите в област Кърджали през тази година, като един от основните беше сушата. „ Ние след 15-ти юли започнахме да храним животните все едно сме посред зима“, каза в ефира на Радио Кърджали Бойко Синапов, председател на сдружение „Обединени български животновъди“. Той увери, че фермерите са се подготвили с фуражи за..
Навършиха се 7 години от смъртта на световноизвестният тежкоатлет Наим Сюлейманоглу. Валентин Гемеджиев е бил един от помощник треньорите му. В разговора ни с Валентин Гемеджиев той описа Наим с думите ”От 3-ти клас откакто го взимахме от 9 годишна възраст до неговото израстване бяхме непрекъснато заедно в нашия отбор, той просто още от малък..
" Това, което прави впечатление и на мен като експерт в сферата на потребителските права, също и на самите потребители е, че много често в кампаниите за отстъпки попадат стоки, които не са чак толкова желание от гледна точка на съотношението. Направих екранни снимки на магазини, които предлагат техника. Направих го преди месец, за да видя какво..
Рухна митът, че Ахмед Доган е направил всичко за малцинствата в България. Много проблеми на хората бяха решени през последните една -две години от Делян Пеевски и парламентарната група на ДПС, а те не бяха решавани 34 години, коментира в ефира на Радио Кърджали депутатът от ДПС - Ново начало Байрам Байрам, който е и заместник -председател на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478