Почитаме Божията Майка на Голяма Богородица

Народът ни нарича днешния ден Голяма Богородица и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. Всяка година на 15 август към църквите и манастирите в България, носещи името на Богородица, се стичат хиляди вярващи, а някои от богомолците в навечерието на празника остават да преспят в храмовете.

Всяка година, в средата на жаркия август чудотворната икона на Пресвета Богородица „Троеручица” привлича стотици поклонници в Троянския Балкан.  След Божествената литургия, от светата обител тръгва литийно шествие с чудотворната икона до малък параклис в местността "Могилата", където светинята била донесена за първи път от странстващи монаси. Там се отслужва водосвет, а после всеки от дошлите има възможност да се поклони пред образа на Божията Майка.Прочутата чудотворна икона на Св. Богородица „Троеручица” е смятана за покровителка на българите, а Успение Богородично е храмов празник на Троянския манастир.

По традиция големи Богородични тържества се провеждат и в Бачковския и Рилския манастир, където се намират другите две от най-известните чудотворни икони на Приснодевата у нас. В този ден морската ни столица Варна също отбелязва своя празник, а в редица села из страната се провеждат събори.

Успение Богородично (15 август) е най-големият от всички църковни празници, посветени на Божията майка. Той е свързан със т.нар."заспиване" на Св. Богородица. На 64 години тя се моли в Елеонската планина, когато й се явява архангел Гавриил, с палмова клонка в ръка, и й известява, че след 3 дни духът й ще премине в царството небесно. Преди да напусне земния свят тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите прибират душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден остава празна, защото Богородица възкръсва. Църквата отбелязва този ден още от първите векове на християнството.

Апостолите, които скърбели за раздялата с Иисус Христос, я почитали като своя майка, а всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Тя останала да живее в Йерусалим на хълма Сион. Често ходела да се моли на местата, където страдал и издъхнал нейният Божествен Син. Предполага се, че по неин пример християните отдават почит на осветените от Спасителя места. Славата на Божията майка растяла и при нея идвали хора от далечни страни, търсейки утеха и спасение. В древно послание, приписвано на Св. Игнатий Богоносец се казва:

„В гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я, не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена“.

Св. Богородица напуска земния свят с радост, озарена от сиянието на Божествения си Син. Без никакво страдание, сякаш унесена от сън, тя предала в ръцете Му безсмъртната си пресвета душа. За целия християнски свят тя остава нежна и любяща майка-закрилница, която седи до своя Син и се застъпва за молещите се с вяра. В съвременния свят преклонението към Богородица не стихва. Не случайно най-много са и чудотворните икони с нейния лик, за които се смята, че изцеляват дори безнадеждно болни. Образът й изпълва с надежда вярващите, че искрените им молитви са чути и Божията майка ще им помогне.