40 години от обявяването на Дяволския мост за културна ценност

На 24 февруари  се навършват 40 години от обявяването на "Дяволския мост" (Шейтан кюпрю) до Ардино за обект със статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност, съгласно § 12, ал. 1 от Закона за културното наследство, а с Протокол на Комисия за определяне на границите и охранителните режими, утвърден от Министъра на културата (Март 2011 г.), на  недвижимата културна ценност  „Дяволски мост”` е декларирана категория „от национално значение”.

Община Ардино не се е отказала от идеята   относно вписването на  „Дяволския мост“ в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това заяви в ефира на Радио Кърджали  кмета  инж. Изет Шабан.

 Мостът е построен в началото на XVI век по заповед и желание на султан Селим I, като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.

Предположенията са, че мост на това място е имало още от римската епоха като част от значимия античен път Виа Егнатия, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа.  

Мостът е свързан и с легендата за вграждането на човешката сянка.

Както всички мистични места в България, и това място е съпроводено с редица легенди, каза  Георги Кючуков – историк и екскурзовод с богат опит. По думите му за Дяволския мост има няколко легенди и разказа част от тях:

"Когато говорим за Дяволския мост, съществува мотивът за вграждането на дявола. Легендата разказва, че когато този мост е трябвало да бъде построен, той не се получавал, а в околността е имало жена, за която хората знаели, че има способността да предсказва. Когато строителите се допитали до нея, тя им казала, че мостът иска човешка жертва и това трябва да бъде първият човек, който те ще срещнат на следващия ден, и с кръвта му да бъде строен хоросанът на моста и това ще даде здравината. Всички знаели, че на следващия ден съпругите им ще занесат храна и успели да ги предупредят. Само най-младият майстор не направил това. Легендата разказва, че точно съпругата на най-младия от майсторите е пренесена като жертва. Вграждането на нейната сянка също съществува като мотив".

Според друга легенда майстор Манол се допитал до дявола какво трябва да се случи, за да бъде този мост здрав. Получава отговор, че може да го направи с условието, че неговият образ хем да се вижда, хем да не се вижда – такъв трябвало да бъде майсторлъкът, разказа Кючуков.

По думите му друго интересно отражение на скалата във водата е на султанска глава.