Бавно загива единственият Етнографски музей на открито в единствената Евромахала Батковци

Днес тази сбирка изгнива и загива. Тъжна констатация в деня на изборите, в който гласуваме за Европейски парламент, за Народно събрание и за достойно бъдеще в Обединена Европа. 

Създателят на музея Хасан Садък си отива от този свят преди 9 години, през 2015-та. Известно време след това семейството му се опитва да поддържа със собствени сили голямата мечта и страст на Хасан, но един по един експонатите се разрушават от силата на природата, флаговете на европейските държави се разкъсват от вятъра, табелките с информация за страните от Евросъюза се обезцветяват от слънцето. 

Къщата на големия евроентусиаст Хасан Садък се намира точно до музея на открито и чешмата, от която започва всичко. Срещам в двора дъщеря му Зелиха Саид. При спомена за баща й, очите й се насълзяват:

"Това си го направи с обич, с мерак. Като някакво хоби го почна. Започна с чешмата, горе пейките после, масичките - като дойде някой, да почине, да си вземе отдих. И винаги черпеше кафе, да. Който и да дойде, няма значение откъде. После със знамената. Всичко, което спечелеше, купуваше, правеше там старинните работи... Трудно се намираха експонатите за етнографска сбирка. Много трудно ги намираше, защото те са старинни вече и гният. Няма как хората да ги пазят. Особено дървото - много иска грижа, иска лакиране, чистене, което ние не можахме да го направим."

Зелиха си спомня, че баща ѝ се радвал най-много на колелата от каруци. Вграждал ги в оградата, майсторял с тях масички, пейки. Един от най-трудно намерените експонати за музея е тъкачният стан. Той е запазен, може би защото Хасан е изградил над него навес, да го пази от капризите на времето.

"Имаше една много възрастна баба тука, която беше ни помогнала - даже заедно с баща ми заедно направихме едно малко килимче, да видят хората", припомня си Зелиха.

Тя още пази спомен как са идвали автобуси с деца и групи от цяла България, за да разгледат уникалния музей на открито.

След смъртта на баща ѝ, семейството е поддържало сбирката няколко години, но ставало все по-трудно. Самата Зелиха се разболяла, младите търсят реализация в града и "няма как да стоят на село само заради музей, ама то всичко гние нямат през зимата от дъждовете и снеговете. То няма нали отгоре покрив, за да се пази, то нищо не остана вече..."

Преди години от общината в Момчилград са предлагали на Хасан Садък да преместят цялата събрана от него музейна сбирка в района на Татул, но той не се съгласил. Искал да си остане в Батковци музей, тук да идват хората да гледат предметите от миналото и европейските знамена. След смъртта му имало ново предложение, но тогава на съпругата му сърце не ѝ дало да се раздели с делото на живота на мъжа ѝ.

Така днес дървените експонати гният. Все още туристи се отбиват. води ги любопитството и табелата на главния път, която упътва към Етнографския чузей в махала Батковци. "Може би трябва да се махне, то вече нищо не е останало", скърби Зелиха. Много ѝ се иска музеят да се възроди, но е реалист: "Аз също искам пак, както беше си старото, да е пак същото, ама не се връщат вече годините, просто няма как да е пак същото, щом него го няма, защото ние не сме тука и няма как аз сама да го направя..."

Все още се пази летописната книга на Етнографския музей на открито, започната от Хасан Садък преди години. В нея посетителите описват впечатленията си. Последното е от 9 юни 2024 г., деня на изборите за Европейски парламент и за българско Народно събрание.