Днес тази сбирка изгнива и загива. Тъжна констатация в деня на изборите, в който гласуваме за Европейски парламент, за Народно събрание и за достойно бъдеще в Обединена Европа.
Създателят на музея Хасан Садък си отива от този свят преди 9 години, през 2015-та. Известно време след това семейството му се опитва да поддържа със собствени сили голямата мечта и страст на Хасан, но един по един експонатите се разрушават от силата на природата, флаговете на европейските държави се разкъсват от вятъра, табелките с информация за страните от Евросъюза се обезцветяват от слънцето.
Къщата на големия евроентусиаст Хасан Садък се намира точно до музея на открито и чешмата, от която започва всичко. Срещам в двора дъщеря му Зелиха Саид. При спомена за баща й, очите й се насълзяват:
"Това си го направи с обич, с мерак. Като някакво хоби го почна. Започна с чешмата, горе пейките после, масичките - като дойде някой, да почине, да си вземе отдих. И винаги черпеше кафе, да. Който и да дойде, няма значение откъде. После със знамената. Всичко, което спечелеше, купуваше, правеше там старинните работи... Трудно се намираха експонатите за етнографска сбирка. Много трудно ги намираше, защото те са старинни вече и гният. Няма как хората да ги пазят. Особено дървото - много иска грижа, иска лакиране, чистене, което ние не можахме да го направим."
Зелиха си спомня, че баща ѝ се радвал най-много на колелата от каруци. Вграждал ги в оградата, майсторял с тях масички, пейки. Един от най-трудно намерените експонати за музея е тъкачният стан. Той е запазен, може би защото Хасан е изградил над него навес, да го пази от капризите на времето.
"Имаше една много възрастна баба тука, която беше ни помогнала - даже заедно с баща ми заедно направихме едно малко килимче, да видят хората", припомня си Зелиха.
Тя още пази спомен как са идвали автобуси с деца и групи от цяла България, за да разгледат уникалния музей на открито.
След смъртта на баща ѝ, семейството е поддържало сбирката няколко години, но ставало все по-трудно. Самата Зелиха се разболяла, младите търсят реализация в града и "няма как да стоят на село само заради музей, ама то всичко гние нямат през зимата от дъждовете и снеговете. То няма нали отгоре покрив, за да се пази, то нищо не остана вече..."
Преди години от общината в Момчилград са предлагали на Хасан Садък да преместят цялата събрана от него музейна сбирка в района на Татул, но той не се съгласил. Искал да си остане в Батковци музей, тук да идват хората да гледат предметите от миналото и европейските знамена. След смъртта му имало ново предложение, но тогава на съпругата му сърце не ѝ дало да се раздели с делото на живота на мъжа ѝ.
Така днес дървените експонати гният. Все още туристи се отбиват. води ги любопитството и табелата на главния път, която упътва към Етнографския чузей в махала Батковци. "Може би трябва да се махне, то вече нищо не е останало", скърби Зелиха. Много ѝ се иска музеят да се възроди, но е реалист: "Аз също искам пак, както беше си старото, да е пак същото, ама не се връщат вече годините, просто няма как да е пак същото, щом него го няма, защото ние не сме тука и няма как аз сама да го направя..."
Все още се пази летописната книга на Етнографския музей на открито, започната от Хасан Садък преди години. В нея посетителите описват впечатленията си. Последното е от 9 юни 2024 г., деня на изборите за Европейски парламент и за българско Народно събрание.
Кметът на община Ивайловград Диана Овчарова по повод спечелената награда за „Най-оригинално представяне на продукт на културния туризъм“ за вила " Армира" сподели, че тя е построена през 1-ви век от новата ера и представлява едно прекрасно луксозно римско имение с изящни мозайки и впечатляващи декорации. "И хубавото е това, че днес тази..
20-то юбилейно издание на своя исторически бюлетин издаде клуб "Историкон" към Средно училище "Васил Левски" в Крумовград. Акцентът в него е тракийската култура по българските земи, представена в четири изключителни гробници, свързани с вярата в безсмъртието в задгробния живот. Това са гробниците в Казанлък, Свещари, Александрово и Мезек. "Неслучайно..
30 години след възникването на идеята за нова църква в Кирково, в крайграничното село започва кампания за набиране на средства за строеж на православен храм. Той ще носи името "Свети Седмочисленици" по предложение на покойния отец Боян Саръев. На 28 декември проектът ще бъде представен на обществеността в района. Това съобщи за Радио Кърджали Здравко..
Върху зелена площ да се строи зелен терен с изкуствена трева, да се излива бетон - това е безумие, смята общинският съветник в Кърджали от ПП"Възраждане" Георги Дяков. Ще изчезне една зелена площ, на която много кърджалийци са играли. Ще изчезне от там и самолетът, станал емблематичен за града, коментира той изграждането на помощно игрище..
Иска им се да имат и поне една детска площадка, защото са много семействата с малки деца, които идват да почиват на Главатарци. За някои от тези проблеми са говорили с ресорния заместник-кмет Даниел Делчев. Неотдавна даже са получили от него неофициална информация, че до дни започва основен ремонт на пътя през кв. „Боровец“. Другата..
Eто една интересна история, която от просто мечта и стремеж, стъпка по стъпка се превръща в реалност. И не само! "До Финландия и назад", освен и из цяла Европа е част от неговата история, като пит стоп междувременно и за тръмплин му служи Сезон 10 на музикален формат. Предизвикателства, трудности, събуждане на твореца в себе си и още.... Георги..
Днешните тийнейджъри са децата на родители, израснали вече в демокрация. Но те растат с малко ограничения и с малко задължения. Това е една от сериозните причини за агресията, която се шири в обществото ни. Това мнение изказа в предаването „На чаршията, в чата“ на Радио Кърджали училищният психолог Галина Запартова. „Нещо много липсва в начина,..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478