Мерилин Хорн: Има роли, които мога да представя само аз…

Мерилин Хорн

Наричат Мерилин Хорн кралица на италианското bel canto. Абсолютен вокален феномен. Единствената певица, която може да се справи с предизвикателствата в оперите на Росини, така както авторът изисква.
Според сп. „Опера нюз” Хорн възражда росиниевото музикално наследство през 60-те и 70-те години. В невиждан триумф се превръща участието на мецосопраното в „Танкред” (меломаните помнят всеобщия възторг след премиерата в Рим през 1978), а също в „Семирамида”, „Обсадата  на Коринт”, „Пепеляшка”, „Севилският бръснар”… Казват, че това е единствената съвременна певица, която разкрива и усвоява тайните на техническото съвършенство на своите легендарни предшественици.
А Мерилин Хрон признава чистосърдечно: „Росини е голямата ми любов! Не защото гласът ми подхожда повече за неговите опери, отколкото за тези на Верди. Става дума за нещо по-дълбоко и обвързващо. Знам ли, вероятно като характери сме по-близки… Впрочем винаги всичко съм пяла. Гласът ми се разпростира на три октави. В началото ме ангажираха за сопранови партии. Сетне минах в по-ниския регистър. Всички  ме познават като росиниева певица, но аз имам своите върхове и в творби от Моцарт и Верди, Пучини и Бизе, Вивалди и Хендел…”
Мерилин Хорн  бе неотразима и в първата постановка на „Риналдо” в МЕТ през 1984 г. - театърът, в който повече от четвърт век се наслаждават на изумителните превъплащения на легендарната певица.
Пътят й започва на 16 януари 1934 г. в бедно ранчо в Брадфорд, Пенсилвания.
Бушувала снежна буря, а Мерилин съзира в това поличба за житейските бури и превратности, които я очакват. САЩ са в плен на икономическа криза. Гладът е повсеместен, а многолюдното семейство на Брайън Хорн изнемогва. Когато Мерилин става на четири пеят заедно с баща си на приеми и сватби. Десетина години по-късно семейство Хорн заминават за Лос Анджелис, където бъдещата оперна звезда учи в два факултета на тамошния университет - философия и музика. Става прочута за една нощ. Но не в театъра, а като „озвучава” холивудската актриса Дороти Дендридж във филма „Кармен Джоунс” с участието на Хари Белафонте. Това се случва през 1954. „Разбрах, че ако искам да стана голяма певица, а не да търся евтина слава, трябва да отида в Италия”, пише в автобиографичната си книга „Моят живот” Мерилин Хорн. Уви, в родината на Верди и Росини я очаква разочарование. Реномираните театри не се интересуват от младата американка. Работят според обичайната практика с утвърдени имена.
Мерилин Хорн се насочва към Германия с надежда за изява в по-малки театри. Така се озовала в Гелзенкирхен, където й предлагат участие в спектакли на „Бохеми”, „Симоне Бокенегра”, „Момичето от Запад”, „Хофманови разкази”…С уточнението, че през този период Хорн трупа опит и слава като сопрано. Идва и ролята на Мария във „Воцек” на Албан Берг, с която дебютира и отвъд океана в Сан Франциско през 1960.
Според признанието на Мерилин тази роля никак не я вдъхновила, но по ирония на съдбата тъкмо тя й отваря пътя към големите театри. Това е времето, когато Игор Стравински забелязва изключителните вокални и артистични  качества на младата певица. Кани я на фестивала във Венеция, а сетне и в Залцбург. В неговия „Едип цар” Хорн за първи път прекрачва прага на Миланската скала…В средата на 60-те години едно събитие коренно променя артистичното амплоа на американската певица. Очаква дете и отказва участие в концертно изпълнение на „Лукреция Борджия”. Мерилин Хорн е сред публиката, изпълнила докрай Карнеги хол. Бурно аплодира никому неизвестната Монсерат Кабайе. Това е звездната нощ за испанското сопрано и нощ за …размисъл за Мерилин. Оттук нататък хвърля всичките си сили в мецосопрановия репертоар.
„Рядко срещан красив, богато оцветен глас в ниския регистър! Като добавим металния блясък, умопомрачителни колоратури и феноменален диапазон се получава нещо наистина специално”, удивляват се маститите критици. За Мерилин Хорн рулетката се завърта на възможно най-високите обороти. Надпреварват се да я канят в престижните световни театри. Певицата със завидно търпение гради нов репертоар. „Винаги съм изпитвала инстинктивно недоверие към стремително развиващата се кариера. Виждала съм много „звезди”, от които скоро няма и следа. Професията на оперния артист е невероятно трудна. Ако не притежаваш необходимата подготовка и характер, неминуемо ще се изгубиш по пътя…Никога не съм бързала. Вярвах, че ще пея най-малко до 60!”, пророчески думи на световната прима, която тъкмо на 60 години каза сбогом на своята публика от сцената на Ковънт Гардън. Откровенията на Мерилин Хорн откриваме в книгата й „Песента продължава”, публикувана през 2004 година.  
Изабела е една от любимите роли на Мерилин Хорн. Опиянява я жизнеността и типично женското лукавство на нейната героиня. През 1973 г. Жан-Пиер Понел поставя „Италианката в Алжир” в МЕТ. От страниците на „Ню Йорк Таймс” я обявяват за вулгарна. За Мерилин Хорн обаче това вероятно е най- впечатляващият триумф  на сцената, според собствените й думи. „Хрумна ми безумната идея да се появя пред публиката в гръб. Едва след като изпях няколко фрази, започнах лекичко да се завъртам. Очаквах освирквания, но на дошлите в театъра това се хареса. Разбрах, че този ефект ми помага, а не пречи…Обичам предизвикателствата, нестандартните режисьорски решения. Стига обаче да не прекрачват прага на добрия вкус”, категорична е Мерилин Хорн. На МЕТ знаменитата певица посвещава повече от 25 години от звездната си кариера. Дебютът: в „Норма” през 1970. Тогава е на 36 години. Мерилин Хорн има над 180 роли в емблематични постановки на „Танкред”, „Семирамида”, „Севилският бръснар”, „Пепеляшка”, „Риналдо”, „Аида”, „Фалстаф”, „Пелеас и Мелизанда”, „Самсон и Далила” и разбира си „Кармен.”
Питат певицата за капризите на една примадона. Отговорът на Хорн: „Не бих казала, че съм капризна, ако става дума за глезотии. Но се разправям с диригентите, които ме лишават от каденцата на дадена ария. Това е много важен момент за мен. В каденцата изпъкват вокалните възможности на певеца, а съответства и на традициите. Много задълбочено изучавам нотния текст. До най-малките подробности, които отличават почерка на даден автор. Има диригенти обаче, които пренебрегват оригинала. Тогава открито негодувам или …се затварям в хотелската стая. Веднъж в Италия пет дни не се появих на репетиции… Маестрото видя, че с мен няма да излезе на глава и дори ми се извини…”
В началото на 60-те години съдбата събира на сцената две певици от най-висш ранг: Мерилин Хорн и Джоун  Съдърланд. Първата им съвместна изява е в „Беатриче ди Тенда” на Белини. Следват „Семирамида”, „Танкред” и разбира се  „Норма” в МЕТ през 1970 - дебют на Мерилин Хорн на прочутата сцена. Нестихващи овации и хвалебствени критики съпътстват изявите на дуото Хорн-Съдърланд. Идеално пасват гласовете им: кристалният тембър на Джоун и дълбокият наситен с медни отблясъци глас на Мерилин. Имат десетки съвместни изяви на най-престижните европейски и американски сцени, както и ценни записи осъществени под палката на Ричард Бониндж. Впрочем има един любопитен факт в кариерата на Мерилин Хорн. Специфичтият й глас я прави идеална за т.нар. „роли в панталони”. Дори й лепнали прозвището „генерал Хорн”. Съществуват различни  анекдоти за срещата на Мерилин с първия й съпруг диригента Хенри Люис. Вперил поглед в партитурата, Люис промърморил: „Колко интересен нов тенор се е появил…”
А Мерилин Хорн уточнява: „Не горя от желание да нашепвам любовни признания на свои колежки. Много трудно е да се потопя в психологията на подобни герои. Но уви, такава е съдбата ми на оперната сцена...”
Често питат певицата за баснословните й хонорари. Обяснява спокойно и търпеливо: „Не аз определям размера на възнаграждението, а музикалният пазар. Обусловено е от вокалните ми възможности. От специфичните проблеми в нотния текст и режисьорски решения. Не забравяйте, че има роли, които мога да представя само аз”, твърди Мерилин Хорн пред сп.
„Опера нюз”. Колегите й с охота разказват, че прочутото мецосопрано рядко е в лошо настроение. Тъмните й очи, издължени и необикновено подвижни, почти винаги се усмихват. Хорн работи едва ли не 24 часа в денонощието. Обожава италианската кухня, а за диети - не иска и да чуе.
Колкото до най-прекрасния ден, не се замисля и за миг: „И най-умопомрачителните триумфи не могат да се мерят с деня, в който дъщеря ми Анджела се появи на бял свят…”

В съботната вечер ще слушате „Семирамида” - опера  от Джоакино Росини. Запис за фирмата „Дека” от 1966 година.  
С участието на: Джоун Съдърланд, Мерилин Хорн, Жозеф Руло, Джон Серж, Патриша Кларк, Спиро Малас, Лесли Фейзън, Майкъл Лагдън, Амброзиански оперен хор и Лондонски симфоничен оркестър.
На диригентския пулт - Ричард Бониндж.

Съдържание на операта

събота, 18 януари от 20.00 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..

публикувано на 28.03.24 в 10:25