В петъчната вечер ще възкресим спомена за доайена на българската школа по кларинет проф. Сава Димитров. През 1940 г. в Попово, родния град на маестрото, се случва нещо необичайно. Местното музикално дружество „Арфа“ организира бенефисен концерт на Сава, който тогава няма и 20 години. Особено горд от първото по рода си събитие в провинциалния град е учителят Христо Дюлгеров- цигулар, един от основателите на Русенската филхармония. Тъкмо той насочва Сава Димитров към кларинета. Историята има и продължение: с парите от споменатия бенефис, а това означава и пръв досег с публиката, Сава си купува мечтания инструмент. В Музикалната академия попада в класа на проф. Стоян Стоянов. Безспорните качества на бъдещия корифей на кларинета го отвеждат в Прага, където усъвършенства дарбата си при професорите Ржиха и Хорак. Те му отварят очите за т. нар. Бьом- система. Въпреки съблазнителните обещания за бляскава кариера на концертиращ артист в ония ранни години, Сава Димитров е непреклонен: ще се върне в България, за да открива нови таланти. Професорът има неоценима заслуга за въвеждането на споменатата Бьом - система у нас. А през 1946 публиката в зала България бурно го аплодира на първия му самостоятелен концерт.
Успехът е впечатляващ! Критиците не пропускат да отбележат чистия звук и вроден усет за моделиране на фразата. Проф. Димитров, светла му памет често припомняше за голямата си любов към камерното музициране.
Оценяваше и ролята на свиренето в оркестър. Незабравимите години, когато бе солист на Софийската филхармония и оркестъра на Софийската опера. Колкото до камерното партньорство, Сава Димитров с нескрито вълнение си спомня срещата със забележителната пианистка Люба Енчева.
Почти четвърт век бяха заедно на сцената - великолепно дуо, с блестящи качества и усет за партньорство, както писаха в печата след изявата им в Белгия. Жалко, че са оставили твърде малко записи. Обяснението на Сава Димитров: „Не сме се предлагали!” Думи, изречени с достойнство на артисти от голяма класа! Чакали са, уви, други да се сетят...
След завръщането си от чужбина майсторът на кларинета успява да намери удивителен баланс между концертните изяви и работата на педагог. С годините все по-силна става тръпката да открива таланти.
Професорът създава българската школа по кларинет, а също цялостен оригинален метод, основан на Бьом – системата. Неуспорим факт е, че най-изтъкнатите родни кларинетисти са ученици на Сава Димитров... и на неговите ученици. Редицата води Петко Радев. Ето още имена: Ангел Колев, Димо Димов, Росен Овчаров, Борислав Йоцов...
Синът на професора - Митко Димитров, светла му памет, а също внукът Сава - днес вече професор в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.
Стана дума за интензивната концертна дейност на Сава Димитров у нас и по света. Изправял е на крака публиката в Белгия, Англия, Франция, Италия, Полша, Германия, Унгария, дори в Индия. Ценят го видни музиканти, сред които проф. Евалд Кох, с когото дълги години са близки приятели. Проф. Шикорски допълва картината: „Сава Димитров е сред най-големите майстори на кларинета, които познавам! Блестящ темперамент, фантастична техника и много любов към всичко, с което се захваща...”
В предаването ще чуете гласа на проф. Димитров – част от интервю навръх 80-ия му рожден ден през 1999 година, съхранено в Златния фонд на БНР. Ще звучи музика от Моцарт, Артур Онегер, Карл Филип Емануел Бах, Брамс, Верай, Вебер и Сен-Санс.
петък, 2 май, от 23.00 часа
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..