Наричат Глинка „руски музикален гений”, „родоначалник на националния музикален стил”. И наистина - сътвореното от него през кратките 53 години на живота му, напълно заслужено му отрежда това място. Глинка не само е първият професионален руски композитор - той е нещо много повече: пионер, основоположник на руската композиторска школа. Неговите произведения оказват силно влияние върху творчеството на следващите поколения композитори - в това число на Даргомижски и Чайковски.
Творчеството на Глинка не е чак толкова голямо по своя обем. В него най-ярко се открояват двете опери - „Иван Сусанин” и „Руслан и Людмила”, написани в няколко последователни години между 1836 и 1842 година. Освен тях композиторът е създал няколко симфонични творби: една Симфония върху две руски теми, написана през 1834 година, но останала незавършена (по-късно това прави и я оркестрира друг руски композитор - Висарион Шебалин), музика към трагедията „Княз Холмски” (написана през 1844 година), двете Испанска увертюри (№1, позната още под заглавието „Арагонска хота”, и №2 - „Нощ в Мадрид”), а също така - изключително популярните у нас „Валс-фантазия” и Фантазия върху две руски теми „Камаринская”. Успоредно с това обаче Глинка е автор и на доста клавирни пиеси (сред тях са Ноктюрното „Раздяла” и вариациите върху песента „Славей” на Алябиев) и няколко камерни произведения: Соната за виола и пиано, написана през 1828 , но останала недовършена, също като симфонията му (това прави едва през 1932 Вадим Борисов), „Патетично трио” за кларинет, фагот и пиано (1832), Голям клавирен секстет (също 1832), Дивертименто за клавирен квинтет и контрабас върху тема из операта „Сомнамбула” на Белини и Блестящо рондо върху тема из операта „Монтеки и Капулети” на Белини, написани през 1831 година. Най-значителна част в творчеството на Михаил Иванович Глинка като че ли заемат песните и романсите. Те са най-многобройни и се отличават с невероятното си мелодично богатство и лиричност.
В двата часа на неделната ни музикална вечер ще ви разкажем интересни факти от живота на големия руски композитор и ще чуем най-значимите му произведения: симфоничната фантазия „Камаринская”, лиричният „Валс-фантазия”, първата испанска увертюра - „Арагонска хота”, фрагменти от двете му опери „Иван Сусанин” и „Руслан и Людмила”, а също така - клавирния секстет, сонатата за виола и пиано и два от най-популярните му романси: „Помня чудния миг” и „Не ме изкушавай без нужда”.
неделя, 1 юни, от 19.30 часа
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..