Стане ли дума за Ойген Орманди в съзнанието мигом се появява и другото име – Симфоничният оркестър на Филаделфия. Повече от четири десетилетия този първокласен състав бе известен като „оркестърът на Орманди”. А статистиката отчита: абсолютен прецедент в музикалната практика на ХХ век! През 1936, след оттеглянето на Стоковски, Ойген Орманди поема поста шеф-диригент на Филаделфийския симфоничен оркестър. Подкрепят го Рахманинов и Фриц Крайслер.
Започва нова епоха в музикалния живот на Филаделфия и САЩ. Маестрото и оркестрантите работят с главозамайващ интезитет. Всеки сезон изпълняват поне 30 нови за състава произведения. Пътуват повече от всеки друг американски оркестър. Имат по четири, пет концерта на седмица. Щрайхът пък предизвиквал незапомнен възторг с безукорна интонация, тембър, релеф на линиите...
Орманди с гордост обявява: „85 % от тези великолепни музиканти свирят с италиански инструменти!”
Диригентът имал слава на един от най-търсените акомпанятори. Паметни са съвместните им изяви с Хоровиц. През 1978 клавирният виртуоз отбеляза половин вековния си американски дебют тъкмо със СО на Филаделфия и Орманди на диригентския пулт. В нечуван фурор се превръща изпълнението на третия концерт от Рахманинов през януари същата 1978 година. Освен с Хоровиц, маестрото работи често с Яша Хайфец, Артур Рубинщайн, Пятигорски, Емануел Фойерман, Ленард Роуз, Рихтер, Гилелс, Ростропович...
„Винаги съм в услуга на солиста! Много колеги , вероятно защото на сцената застават по-високо от останалите по разбираеми причини, не гледат със симпатия на солистите. Поставят им един вид усмирителна риза. Никога не си позволявам това с моите партньори и те са ми признателни. Има и още нещо: очите при дирижиране са изключително важни. Когато бях млад научно се занимавах с хипноза. Даже я практикувах известно време. Така се научих да ценя силата на очите. Те поддържат постоянна активна връзка с оркестъра. Очите внушават, умоляват, налагат се...”, повдига завесата Ойген Орманди.
Легенди се носят за приятелството им с Рахманинов. Първата съвместна изява е през 1931. Тогава композиторът свири втория си концерт. Признава, че никога преди това не се случвало репетицията да мине без прекъсване. Не е тайна, че авторът считал Симфоничния оркестър на Филаделфия за най-добрия в света! Предпочитал го за премиерни изпълнения на своите опуси. Ето още от спомените на Ойген Орманди: „Когато завърши трета симфония, Рахманинов настояваше да отида в Лонг Айлънд и заедно да я прегледаме. Помоли ме да погледна щрихите на струнните, тъй като преди това Фриц Крайслер направил някои поправки. „Г-н Рахманинов”, отвърнах изумен. „Ако моите музиканти съумеят да изсвирят партитурата с тези щрихи излиза, че в оркестъра имам 67... крайслеровци!?” Искрено се разсмяхме и работихме без прекъсване почти до полунощ. Особено релефно се е врязала в съзнанието ми първата репетиция. Рахманинов седеше до мен. Бе доста неспокоен. Често правеше забележки, а оркестрантите се чудеха кого да слушат. Слава Богу, премиерата мина блестящо! Превърна се в хит за сезона. Скоро след това композиторът започна да пише Симфоничните танци. Посвети ги на нашия оркестър...”, уточнява за идните поколения един от великите майстори на диригентската палка Ойген Орманди.
В неделната вечер (23 ноември, от 19.30 часа) ще си припомним Симфония № 3 от Сергей Рахманинов. И още: Четири пиеси за оркестър, опус 12 от Барток.
Цигуларите Давид Ойстрах и Исак Щерн са солисти в ла минорния концерт на Вивалди, а Артур Рубинщайн – във втория клавирен концерт от Шопен. Свирят музикантите от Симфоничния оркестър на Филаделфия, водени от своя маестро Ойген Орманди.
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..