„Севилският бръснар” на Росини – директно предаване от „Метрополитън опера”, Ню Йорк, събота, 6 декември, от 19 часа

БНР Новини
Снимка: Ken Howard/Met Opera

Навръх Никулден, покрай празничните трапези, програма „Христо Ботев” ще предложи на своите слушатели още едно богато угощение: за слуха и душата! Най-бляскавата и жизнерадостна творба на Росини – прочутият „Севилски бръснар” – ще сгрее съботната ни вечер и ще ни припомни, че бутилката вино винаги може да бъде пълна (поне наполовина!) – достатъчно е само да коригираме гледната си точка!
Операта „Севилският бръснар” на Джоакино Росини има доста любопитна история. Нека започнем първо с това, че самото й заглавие „Севилският бръснар” – не е оригиналното: първоначално творбата се казвала „Алмавива, или напразната предпазливост” (Almaviva, ossia l’inutile precauzione). Росини нарекъл своето произведение така, тъй като вече имало опера със заглавие „Севилският бръснар” – неин автор бил Джовани Паизиело (1740-1816) и за времето си тя се радвала на доста широка популярност. Освен Паизиело творби върху същия сюжет са писали доста композитори. Сред тях са: Лудвиг Бенда (1776), Йохан Андеас (1776), Петер Шулц (1786), Йозеф Вайгл (1788), Николо Изуар (1796) и др. След Росини обаче са правени само няколко опита, и то без особен успех, тъй като творбата на гениалния италиански майстор засенчва категорично всичко съществувало преди и след него.
А ето и самата история на създаването на операта. През 1816 година все още ненавършилият 19 години Росини поел ангажимент да напише за карнавала нова опера. Тя била поръчана от театър „Арджентино” в Рим. Цензурата обаче забранявала всички либрета, които композиторът предлагал. Оставало съвсем малко време до карнавала и тогава на Росини му хрумнало да използва тема, която вече била разрешена. Така се появила идеята за „Севилският бръснар”. Злите езици разказват, че Росини написал писмо до Паизиело, с което учтиво искал разрешение от по-възрастния си колега да използва същия сюжет, като го молел да не му се сърди за проявената дързост. Разказват също, че Паизиело любезно дал съгласието си, но го сторил само защото бил убеден, че операта на младия композитор ще бъде провал. Обяснението на самия Росини е малко по-различно – в програмата към премиерата на „Севилският бръснар” е написано следното: „...авторът изпитва най-дълбоко уважение към знаменития Паизиело, написал опера на същия сюжет, но той не се е ръководил от стремеж към съперничество, а от желанието да създаде опера по новите изисквания на този жанр”.
Вестта, че Росини ще прави опера върху сюжет на „Севилският бръснар”, предизвикала вълнения в музикалните среди. Да се пише музикално-сценична творба, даже от такъв вече знаменит композитор като Росини, върху сюжет, на който вече утвърденият Джовани Паизиело е създал една от най-хубавите италиански комични опери, се смятало за нечувана дързост. Новото либрето било написано от Чезаре Стербини. Всъщност, творбата на Росини е създадена върху първата част от трилогията за Фигаро на Пиер Бомарше, докато операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро”, появила се 30 години по-рано (през 1786), е върху втората част от същата трилогия. Чезаре Стербини преработил значително комедията на Бомарше и тя е изгубила немалко от своята изобличителна сила. Макар че либретистът се е постарал да запази основните черти на героите, някои от тях сега са обрисувани по-различно. Така например граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се е превърнал в симпатичен оперен любовник. Стербини обаче е добър познавач на сцената и въпреки всичко е написал едно наистина сполучливо либрето за комична опера.
Известно е, че Росини е създавал оперите си доста бързо. Въпреки това, стремителността, с която е написан „Севилският бръснар”, е наистина удивителна. Явно композиторът е бил изцяло завладян от идеята за тази опера, тъй като творбата била готова само за 12 дни. Премиерата се състояла на 20 февруари 1816 година в театър „Арджентина” в Рим, под диригентството на автора, и била почти провал – присъстващите в залата привърженици на Паизиело освиркали изпълнението. След второто представление обаче всичко си дошло на мястото – Росини успял да накара артистите да изпълнят партиите си според неговите изисквания и този път вече операта била посрещната с възторг. Така започнала световната слава на тази безсмъртна творба, която и до днес е сред най-големите шедьоври в оперната литература.

В съботното ни пряко предаване от „Метрополитън опера” ще чуем:
• Лоурънс Браунли (тенор) – Граф Алмавива
• Маурицио Мураро (бас) – Д-р Бартоло
• Изабел Леонард (мецо-сопрано) – Розина
• Кристофър Малтман (баритон) – Фигаро
• Паата Бурчуладзе (бас) – Дон Базилио
• Клаудия Уайт (сопрано) – Берта
• Юнпенг Ванг (бас) – Фиорело
• Роб Бесерер (бас) – Амброджо
• Денис Питърсън – прислужник
Съпровождат хорът и оркестърът на „Метрополитън опера”.
Диригент – Микеле Мариоти.

Съдържание на операта „Севилският бръснар”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..

публикувано на 28.03.24 в 10:25