- Хуанитааа... - крещеше след нея Густаво. - И да бягаш, далеч няма да стигнеш... където и да отидеш пак ще се върнеш при мен, ще бъдеш моя завинаги...
Отчаян, красивият мъж се свлече на земята. Зарида, заровил пръсти в младата трева, а сълзите му напояваха жадната пръст. Ароматът на парфюм и плът, носещи се от знойното й тяло, го прегърнаха, но не утешиха...
Познат сценарий. Не е цитат от книга, съчиних го за три минути. Така може да започне, а може и да завърши телевизионен сериал или пък роман. За някои ще прозвучи хумористично, за други романтично и истинско или пък за някои комерсиално, но каквито и емоции да носи със себе си въпросният откъс, той е характерен за латиноамериканската душевност. Или поне такава ни е била представяна. Каквото и да знаем или не, със сигурност много огън, жар и страст горят в телата на народа, населяващи тази огромна по територия земя.
Не би могло да е друго. Горещият климат, слънчевите лъчи, които са в два пъти повече от други страни на земята, неминуемо зареждат с по-голяма енергия човека.
Тази енергия можем да наречем и страст.
Страстта е във всички измерения на живота. Пропита е в културата, изкуството, киното, литературата, музиката и танца, но първо изконно течаща като кръв във вените на хората от тези географски ширини.
Латинска Америка е широко понятие. Побира в себе си множество държави и древни цивилизации. А архитектурните паметници, запазени до днес, я правят желана дестинация за туристите.
Нека приятелите на програма „Христо Ботев” заповядат да чуят през февруари двете издания на „Музикална мрежа” (12-и и 26-и февруари), в които ще звучат песни от латиноамериканските държави Аржентина, Мексико, Колумбия, Пуерто Рико и Венецуела. Богатите оркестрации, наситени с брас и щрайх звучене, красивите мелодии и разнообразни ритми ще освежат настроението ви и събудят може би заспали емоции. Зад тази магия стоят музикантите Кристиян Кастро, Марсела Морело, Луис Мигел, Диего Торес, Ла Индия, Ейса Гонсалес, Фани Лу, Хуанес, Кани Гарсия, групите „Лос Амигос Инбисиблес”, „Камила”, и „Ерреуей”.
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..