„Go Fusion!“ с Христо Йоцов квинтет

Албумът „Go Fusion!“ ще бъде представен на 26 февруари в Студио 5. Всички пиеси в колекцията са от Христо Йоцов – лидер на групата, известен барабанист, композитор и аранжор. В тази формация той е заедно с китариста Шибил Бенев и контрабасиста Димитър Карамфилов, с които през годините го свързват различни проекти и множество концерти. Поканил е и двама млади музиканти – Денис Попстоев, алт саксофон и Божидар Василев, тромбон, известни като фронтмени на група „Southweek“. Синтезът или преливането, маркирани в заглавието, са между различни по характер ритми и интонации. Ето и още подробности – разказва Христо Йоцов:

„Go Fusion!“ започна като клубен проект, написах пиесите специално за по-младите колеги във формацията. Искаше ми се да ги „тласна“ към музикална среда, различна от тяхната. Харесаха идеите ми, изнесохме поредица от концерти и решихме да направим албума. Записите са осъществени в моето студио. Обърнал съм се към различни ритмични пулсации, казано най-общо. Има би-боп, класическа балада, дори една пасакалия, построена върху остинатна басова линия. Вярвам, че албумът ще зарадва хората, които през последните години следят това, което правя като автор.

Преди десетина дни (на 17 февруари) Христо Йоцов навърши 55 години. В известен смисъл, новият албум е подарък за празничния повод. Син на известни музиканти, той е свързан с изкуството от най-ранна възраст. Професионалният му живот е толкова наситен, че обичайната равносметка би отнела много време. Ето защо го помолих за кратката версия:

Това, което изпитвам, когато свиря, когато съм на сцена, не може да се сравни с нищо друго. Хубаво е, че се научих да съвместявам преподаването с останалите си занимания. Честно казано, в началото малко ми пречеше, но постепенно открих удоволствието от този контакт. Сега съм „на вълната“ на младите и изпитвам истинска радост. Това са трите стълба на моя живот – свиренето, писането на музика и работата със студентите. Те изпълват и осмислят всеки миг. Като говорим за стълбове, в моята кариера има няколко. Най-голямата възможност, която съм получил, е да бъда студент на проф. Добри Палиев. Това отвори пътя пред мен, повлия цялата ми музикантска дейност. Важни бяха и двете години в казармата, когато бях част от Военния духов оркестър в столицата, с диригент Доцо Вътков. Това беше моята първа школа по аранжимент. В Биг бенда на БНР свирих седем години под ръководството на Вили Казасян. Имахме безброй изяви. „Златният Орфей“ – конкурсът, на чиято сцена оркестърът съпровождаше български и чужди изпълнители, беше в апогея си. А в Първо студио на „Голямата къща“ кипеше активна звукозаписна дейност – филмова, театрална, детска музика. Започнах да преподавам в Националната музикална академия, напуснах бенда като инструменталист, но останах в качеството си на щатен аранжор. Изглежда ми невероятно, че имам около 150 партитури за този състав, изписани на ръка. Сега правим всичко на компютър, но тогава отнемаше много време. Може би най-хубавото нещо, което се случи на мен и на моя приятел - пианиста Антони Дончев, е създаването на дуо „Акустична версия“ (по-късно превърнало се в трио). Този проект и досега стои като някакво „спасително въже“ в живота на всеки от нас.