Поредният, 12-и концерт от сезон 2014 - 2015 на радиооркестъра, ще предложи на почитателите на симфоничната музика една изцяло руска програма с творби от Чайковски, Скрябин и Глазунов.
Начело на състава ще застане добре познатият на българската публика диригент Марк Кадин, който съвсем наскоро, на 28 април – навърши 50 години. Редовен гост на България, Марк Кадин е сред предпочитаните партньори на радиосимфониците, с които по негови собствени думи го свързват много близки, почти „семейни“ отношения. Този петък те ще изпълнят заедно „Правоведски марш“ от Пьотр Илич Чайковски, Концерт за пиано и оркестър във фа диез минор от Александър Скрябин и музиката към балета „Годишните времена“ от Александър Глазунов. Като солист ще вземе участие пианистът Алексей Чернов, лауреат на редица международни конкурси, сред които 14-ят Международен конкурс „Чайковски“ и Четвъртият международен конкурс „Скрябин“ в Москва.
Програмата ни ще започне с „Правоведски марш“ от Пьотр Илич Чайковски. Тази творба, написана през 1885 година, е сред по-рядко изпълняваните произведения на композитора. Историята около нейното създаване е доста любопитна. Чайковски, който като дете бил болезнено чувствителен и саможив, избягвал общуването със съучениците си и по тази причина не пазел особено топли спомени от пребиваването си в училище. През 1885 година обаче, по повод 50-годишнината на училището по правознание, той бил помолен да напише нещо. Композиторът съчинил хор „Правоведска песен“, а също така – „Правоведски марш“. В писмо до Надежда фон Мек от 27 септември същата година, Чайковски разказва, че „е написал за училищния юбилей не кантата, както му било поръчано от организаторите на тържествата, а просто ХОР, който възпитаниците на училището трябвало да изпълнят“. Наложило се текстът на този хор също да бъде написан от самия него. Малко по-късно Чайковски се оплакал на своята приятелка: „Сега, когато до юбилея остава не повече от месец, на всичкото отгоре ме карат да напиша и нещо за оркестър! От една страна, да пиша такива неща ми е изключително скучно и неприятно, а от друга – неловко е да откажа. И ето днес, прекарвайки над нотната хартия известно време, съчиних тема за марша, който все пак реших да напиша и оркестрирам“. А в писмо до съпругата на брат си композиторът добавя: „Невъзможно ми е да откажа и затова въпреки крайното си отвращение, вече няколко дни не ставам от писалищната маса и се мъча над този марш...“
Концертът за пиано и оркестър във фа диез минор на Александър Скрябин, създаден през 1897 година, фигурира в списъка от произведения на композитора под опус 20. Премиерното му изпълнение е било на 24 октомври 1897 година в Одеса на вечер на симфоничната музика, организирана от Местното музикално общество. Солист бил самият Скрябин, а на диригентския пулт бил известният руски диригент, пианист, педагог и обществен деятел Василий Илич Сафонов.
Концертът за пиано на Скрябин доразвива новаторските черти на композитора по отношение на мелодията, хармонията и жанровата трактовка. Особено ярко се проявява стремежът към поемност, който можем да видим и в много други творби на композитора (прелюдии, етюди и други клавирни пиеси). Днес тази творба, заедно с концертите на Чайковски и Рахманинов, е част от руската музикална класика и се смята за едно от най-високите достижения в този жанр.
„Годишните времена“ на Александър Глазунов е едноактен балет в 4 картини. Глазунов написва музиката преди 115 години за известния балетмайстор Мариус Петипа. Премиерата на творбата се е състояла на 7 февруари (20-и по нов стил) 1900 година в Петербург, в Ермитажния театър. Историята на създаване на „Годишните времена“ е тясно преплетена с тази на другия балет на композитора – „Слугинята-господарка“ или „Изпитанието на Дамис“. И двата балета са писани едновременно. Даже премиерите им са се състояли с разлика само от три седмици: „Слугинята-господарка“ е била представена в Петербург, в Ермитажния театър на 17 януари 1900, а „Годишните времена“ – също там, но на 7 февруари 1900 г. Инициатор и на двете творби бил директорът на имперските театри Иван Александрович Всеволожски (1835-1909), който искал да създаде спектакли в духа на френските придворни балети от XVI-XVII век. Либретист и балетмайстор бил Мариус Петипа, който по онова време заемал поста главен балетмайстор на императорската група в Петербург. Музиката на Глазунов не носи нито психологически, нито драматични мотиви – тя просто предполага смяната на сезоните и тяхната пластична разработка. Глазунов е искал да създаде възхвала на вечното възраждане на Природата и Живота – ту заглъхващи, ту разцъфващи с нова сила.
На една от репетициите присъстващият Николай Римски-Корсаков казал: „Ето ви един от най-добрите образци за руска музика, обрисуваща ЗИМАТА“. Известни са също и думите на композитора от следващото поколение – Борис Асафиев, който казва: „Като музикален материал и като изразност „Годишните времена“ са най-добрият балет на Глазунов – да не говорим за техническото майсторство“.
Марк Кадин е роден на 28 април 1965 г. в Краматорск (Украина). Завършил е Руската музикална академия „Гнесини“. От 1994 до 2004 е диригент на Московския академичен голям концертен оркестър на името на Юрий Силантиев. В периода 1999-2003 година е втори диригент на държавния камерен оркестър „Виртуозите на Москва“. От 1996 до 2004 година е асистент-диригент на Руския национален оркестър. От 2004 насам е художествен ръководител и главен диригент на Красноярския академичен симфоничен оркестър, с който изпълнява над 40 творби годишно. Сред тях е и Реквиемът на Дмитрий Кабалевски, който не беше звучал на сцена повече от 30 години.
Пианистът Алексей Чернов е роден на 26 август 1982 г. в Москва, в семейството на музиканти. Заниманията си с музика започва още от ранна възраст – на 6 години учи в музикалната школа на Академичното музикално училище при Московската държавна консерватория, след което постъпва в Централното музикално училище при консерваторията „Чайковски“. През 2000 година завършва с две специалности: пиано и композиция. Постъпва в Московската консерватория в класа на професор Трул, като факултативно продължава да се занимава с композиция. Завършва Консерваторията с отличие през 2005, а през 2008 продължава обучението си в Кралския музикален колеж в Лондон, в класа на Ванеса Латарш. От 2006 година е преподавател в Централното музикално училище при Московската държавна консерватория.
Алексей Чернов е лауреат на редица конкурси. Сред тях се открояват конкурсите „Чайковски“, „Скрябин“, „Емил Гилелс“, Campillos (Испания, 2010), Maria Canals (Барселона, Испания, 2011) и много други. Пианистът има обширен репертоар, включващ творби от различни епохи и стилове. Концертира редовно, като успоредно с това и композира.
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..