Дни преди концерта Елмира Дърварова получи „Златно перо“ – едно от престижните български отличия в областта на културата. Това е само един от поводите за нашата среща.

От началото на годината е истинска вихрушка от събития, в която "съм „потънала“ до забрава – разказва известната цигуларка. – Дори не знам в кой град се събуждам, трябва да положа усилия, за да се сетя къде съм. През януари излезе мой диск, записан заедно с японската пианистка Шоко Инуе в Канада, където тя живее. Наред със Сонатата за цигулка и пиано на Цезар Франк и „Пролетна соната“ на Бетовен, включихме и романсите на Клара Шуман. Аз имам слабост към жените-композитори. Затова съм щастлива, че успях да „възкреся“ и произведение на Аманда Майер. Тя е от Швеция, била е съратничка на Брамс. Много талантлив творец, но си отива твърде рано. Сонатата, която ще изпълним с Антонина Бонева, за първи път поднесохме на публиката в Стокхолм. Не беше изпълнявана повече от 100 години. За мен е огромна радост, че ще я представим и в София.

В началото на тази година в Ню Йорк участвах в проект, наречен „Шехерезада“. Бяха поканени инструменталисти от най-елитни оркестри в САЩ, а аз бях концертмайстор. Идеята на този проект е, че както Шехерезада е успяла да отлага и в крайна сметка да предотврати насилието, така и днес това може да се постигне чрез диалог и дипломация. Концертът беше в Карнеги хол, а аз бях „главната героиня“ със солата от едноименното произведение на Римски-Корсаков и други творби. Имам и общ компактдиск и концертна програма с Аман и Аян Алихан – двама братя, които са „супер звезди“. Те са седмо поколение индийски класически музиканти, свирят на сарод – 19-струнен инструмент, подобен на ситар. Преплитаме елементи от различните традиции, на които ние сме представители. Тяхната теза е, че между източната и западната музика съществува „обща ДНК“, която не е разрушена през последните векове от строгите правила на западноевропейската предкласика, класика и т.н. пр. Другата им идея е, че представители на различни традиции, националност, пол, религия, могат заедно да покажат красотата на музиката, че изкуството може да обедини всички различия. Този проект записахме в Индия през март, дискът ще ни съпровожда на световно турне, което включва концерти през следващите три години в най-големите музикални центрове.

През март пътувах и до Швейцария, където беше основана една международна камерна формация за интерпретация на творби от Пиацола. Интересното е, че трима от музикантите в нея са българи. Освен мен това са световноизвестните Георги Василев (класическа китара) и Ирина-Калина Гудева (контрабас). И двамата живеят в чужбина. По идея на Калина групата беше наречена „Quinteto del Fuego“.  Имахме няколко много успешни концерта в Швейцария. Веднага беше издаден компактдиск със записи на живо, продуциран от голяма швейцарска фирма за аудио и видео техника.

Албум на Елмира Дърварова, записан за френска фирма, през април се изкачи на първа позиция в класацията на авторитетното онлайн списание MusicWeb International. Същата колекция се нареди сред номинираните за диск на годината. Музиката е на Рене де Кастера – почти неизвестен френски композитор от 50-те години на ХХ век.

Гордея се, че съм сред изпълнителите, които възкресяват произведения на талантливи композитори, потънали в забрава по една или друга причина – продължава Елмира. – Току-що излезе най-новият брой на британското списание "Грамофон“, където на първа страница е публикуван материал за диска, който записах с оркестъра на Виенското радио – Концерт за цигулка от Върнан Дюк , известен и като Владимир Дукелски (което е рожденото му име). Това отново е „възкресена музика“.  Руснакът Дукелски променя името си по предложение на Джордж Гершуин. Става много известен със своите мюзикъли за Бродуей, за Холивуд. Той има и инструментални творби, сред които е цигулковият му концерт, написан преди 75 години за Яша Хайфец. Големият цигулар обаче отказва да плати комисионната, настъпва неразбирателство... Концертът не е записан тогава и десетилетия е останал в архива. Аз направих първия запис. Музиката е прекрасна, много напомня стила на Прокофиев, с когото Дукелски е бил близък приятел. Всъщност, този концерт промени живота ми. Отказах се от кариерата си на концертмайстор след като вдовицата на Върнан Дюк се обърна към мен с предложение да запиша творбата. Тя е пазила партитурата години наред и е търсила солист, който да отговаря на нейните представи. Тогава взех решение да се посветя изцяло на концертна и звукозаписна дейност.Това се случи преди около шест години. Оттогава съм записала двадесет и шест компактдиска, сред които е и този. Той излезе в края на 2014 г., а сега критиците започват да го забелязват. Тъй като съм единствената, която го изпълнява, с мен се свързват от различни страни. В момента водя преговори за представянето му и вече има начертани планове да го изпълня с някои от най-големите световни оркестри. Искам отново да споделя, че съм много щастлива от наградата "Златно перо" , която току-що получих. За мен това е чест и привилегия.