Милчо Левиев отбелязва значими годишнини на една сцена с „Акустична версия“

Милчо Левиев е решил, че отсега-нататък ще отделя повече време за композиране и няма да участва в програми със „сериозно клавирно присъствие“. През годините ние сме свирили заедно с него много пъти – и поотделно като солисти, и като „Акустична версия“. За първи път изпълнявам и ролята на продуцент. Това е несвойствена за мен дейност, но е интересно да погледна от „другата страна“. Нека подчертая, че Милчо безспорно е „флагман” на тази музика в България. Допринесе изключително много за популяризирането на оригиналното творчество на нашите джазмени. Избрахме зала „България“, защото тя е емблематична за кариерата на Милчо Левиев когато е бил част от легендарната формация „Фокус '65”. Преди 50 години там е бил техният първи концерт. В нея е свирил със страхотни музиканти – фейтиста Симеон Щерев-Банана, Пепи Славов на барабани, Теодоси Стойков на контрабас. Още с появяването си музикантите от „Фокус'65” завоюваха наградата на критиката на конкурса в Монтрьо през 1965 г.Това само по себе си е сертификат за стойност. Това са хора, които създадоха критерии и последователи. Ние самите с Антони сме резултат от тези събития. Процесите, започнали през 60-те години на м.в. са причина джазът в България днес да е на едно доста добро ниво. Милчо отбелязва и 60 години дейност на сцената, ние празнуваме 30 години от основаването на „Акустична версия”. Реших да използвам тази дата и това събитие, за да представим последния албум на нашата формация. Той беше записан на 1 и 2 май тази година, в момента довършваме последните подробности.

Предишният албум на „Акустична версия“ се нарича „Дум-ба-та“ и излезе през 1998 г. Новият тепърва ще бъде представян. Как се вписва той в творческата биография на формацията?

Албумът от 98-ма година и новият проект показват какво е „Акустична версия“ във времето. Най-удовлетворяващото за мен е, че „духът за правене на музика“ не се е променил от основаването на групата през 1984 г. Днес ние сме помъдрели, обогатили сме се. Този, който реши да сравни 4-те албума на „Акустична версия”, веднага ще разбере, че това са едни и същи музиканти. Това, че останахме с Антони заедно през годините, за мен също е много голямо постижение. Независимо от многобройните и различни проекти, в които всеки участва, музикалните посоки и орбити, в които се движим, на сцената ние сме като Ин и Ян. За нас „Акустична версия” си остава една запазена територия.

За приятелите на Радио България Христо Йоцов предостави и една от своите авторски пиеси, включена в новия албум.