Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се главозамайват от светлината на прожекторите. Невена Коканова е една от тях.
Трудно може да се посочи друга актриса в българското кино, която да олицетворява дотолкова абсолютната женственост. Освен красота и изключителна фотогеничност, тя има излъчването на икона – с особена мекота, достойнство и вътрешна свенливост. Неслучайно, след като гледа филма „Тютюн“ на конкурса в Кан, един шведски журналист възкликва: Не сте ли съгласни, че главната героиня е по-красива от София Лорен!
Невена се ражда в Дупница на 12 декември 1938 година. Баща й е офицер от царската армия и служи в българския корпус в Македония, а след 9 септември 1944 г., въпреки оправдаването му, е изпратен в лагера в Белене. Майка й Елеонора е от австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг. Бъдещата звезда учи в Търговската гимназия, когато за първи път се снима като статист в киното. Явява се и на приемен изпит във ВИТИЗ, но комисията не я оценява. Недалновидността на академичното жури обаче не се оказва фатална благодарение на ямболските театрали. Директорът на ямболския театър Янаки Стоянов толкова я харесва, че я кани в състава си, където постъпва едва 17-годишна. И веднага й дават ролята на Жулиета. Тя винаги е твърдяла, че трима души са заместили ученето й във ВИТИЗ – съпругът й Любомир Шарланджиев – режисьор, както и актьорите Григор Вачков и Апостол Карамитев. За Карамитев Невена казва: От него научих колкото от пет театрални академии. А какво казват за нея режисьорите? Въло Радев в запис от Златния фонд на БНР:
Днес сведенията за личния живот на актрисата са оскъдни, тъй като тя не се съгласява да й бъде издадена биография. Със съпруга й Любомир Шарланджиев се запознават на снимачната площадка. От този момент режисьорът я поставя в центъра на своето творчество и своя живот. Той е особено взискателен към нея и е безкомпромисен – ако сценарият не й подхожда, не я ангажира за роля. Забележителните й роли в „Тютюн” и „Крадецът на праскови“ й донасят поредица от награди. Но силните образи на Ирина и Лиза сякаш започват да й тежат. След тях тя изиграва няколко роли на красиви, дори фатални жени, и усеща, че започва да се повтаря. Спасява я пак съпругът й, който в „С дъх на бадеми" от фатална жена я превръща в смачкана любовница. С „любовника" Георги Георгиев-Гец през 1967 г. на Варненския кинофестивал получават отново наградите за най-добри роли.
Невена Коканова е и първата българска актриса, за която се пишат специални роли. Точно нея има предвид Блага Димитрова, когато замисля сценария на „Отклонение". Пак за нея пише сценария си „Спомен за близначката" Константин Павлов. И дори нарича героинята си с нейното име – Невена. Уви, той се оказва лош пророк. Болестта, от която се разболява героинята във филма, отнася без време и Първата дама на българското кино. Коканова умира от рак през 2000 г. едва на 61 години.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете - комар играх с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..
На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина..