2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които министърът на културата Вежди Рашидов изпраща актьора в последния му път. Думите бяха животът на Велко Кънев – на сцената и на екрана. Бяха чужди думи, но той ги преживяваше така, че ставаха негови – завладяващи, натъжаващи, вдъхновяващи.

Тоест това, което искаш да изразиш с чужди думи, прочел си го и трябва да го кажеш с израза на друг човек – това в никакъв случай не трябва да остава като чужда фраза, а да преминава през теб – казва той.

Огромната си популярност Велко Кънев дължи повече на киното. Ролите му в „Оркестър без име”, „Матриархат”, „Мъжки времена”, „Да обичаш на инат”, „Бон шанс, инспекторе!” го направиха незабравим за поколения българи. Компанията от филма „Оркестър без име”, смятан за една от най-обичаните български ленти, имаше идея да се събере за неговото продължение. Но Велко не дочака този римейк.

Вижте, аз в 1973-та започнах да снимам за първи път. Дотогава във ВИТИЗ не съм снимал. Георги Дюлгеров ме покани за първи път. Но Апостол Карамитев ме извика и ми каза, че няма да ме пуснат да се снимам . Поради една проста истина: докато аз не вляза в театъра както трябва, докато не усвоя принципите на професията в театъра, всичко друго няма да става както трябва. И мисля, че беше прав. От 73 -та до сега около 30 филма имам.

Интервюто, което слушаме, е на Велко Кънев, дадено е през 1986-та година. По това време той се снима във филма „Да обичаш на инат”, за който казва: Този филм и тази роля са може би най истинската ми среща в киното. За публиката обаче всички негови роли са истинска среща с таланта и актьорското майсторство. От 1978 г. той е в трупата на Народния театър, където играе героите на Радичков, Вазов, Чехов, Молиер, Шекспир, Грибоедов, Бекет, Достоевски, Пинтър и много други. За ролята си на поп Кръстьо от пиесата „Великденско вино” с режисьор Иван Добчев през 1994 получава наградата „Аскеер”. Превъплъщението му в предателя на апостола на българската свобода Васил Левски пълни залата на Народния театър над 10 години, откъдето публиката излиза с насълзени очи:

Има едно място край София – нарича се Голгота... Има едно място край Йерусалим и се нарича Голгота, което се тълкува лобно място. И говореше Исус: Отче, прости им, защото не знаят що вършат.

Защо го не отърваха, защо ги не бастисаха тия 20 души като са го карали през Балкана – него и другите двама. 20 души заптии . Едно писмо се намерило после в зандана. Едно писмо, писано от неговата ръка: Елати, елати мои братя българе. Решителни юнаци, мене отървете от 20 заптии.

Този монолог на Велко Кънев е записан в студио на БНР и запазен Златния фонд. А за самия спектакъл големият театрален режисьор Леон Даниел казва:

Великденско вино“ на Константин Илиев аз поставях три пъти в три театъра, с коренно различни актьори. Поставях винаги с чувството, че сега вече май изчерпвам всичко, съдържащо се зад думите... И когато гледах Иван-Добчевата постановка, усетих, че добрата пиеса е като добър кладенец – колкото повече черпиш от него, толкова повече вода идва.

През 2007 г. Велко Кънев печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл” в Санкт Петербург. На 2 октомври 2008 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен – за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата празнува своята 60- годишнина с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога”. В отговор на въпроса коя е най-голямата илюзия в живота му, актьорът казва:

Аз продължавам да живея с чувството, че съм се обрекъл на нещо много красиво и много необходимо като театъра. Продължавам да вярвам, че всеки вътрешно има потребността да се докосне до частица от него, за да си разнообрази деня, за да се сроди с фантазията, с измислицата в изкуството.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”

Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..

публикувано на 01.12.15 в 12:34

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са   народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..

публикувано на 10.11.15 в 12:39

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете -  комар играх  с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..

публикувано на 06.10.15 в 11:08

2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино

Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..

публикувано на 07.09.15 в 15:02

1999 г. – Сагата с българските медици в Либия

На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина..

публикувано на 01.09.15 в 14:19