2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

Снимка: БТА

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са  народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г.

В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими едва малко преди падането му. Те бяха свързани не толкова с непоносимостта към режима на Живков и всесилната власт на партийната номенклатура, а с преките резултати от това управление, лишило хората от елементарни права като да дишат незамърсен въздух и да пият чиста вода. Дисидентство и екогласност се превърнаха в синоними. Гражданското недоволство  потече тъкмо в тази посока. Началото на „българската пролет” през 1989 г. беше свързано с открито изразената критична позиция на български интелектуалци по екологични проблеми, извела ги на преден план на обществената сцена. Ето какво казва актьорът Петър Слабаков:

Уважаеми граждани, държавата е главният замърсител в страната.Страхът, който съществуваше досега, виждам, че се разпуква. Аз за първи път виждам в села, около София и във вътрешността, толкова много хора събрани. Никой няма да ни помогне, освен самите ние. Въпросът за Кремиковци сме го повдигнали преди година и половина. Знаем, че в Софийското поле всеки гражданин гълта по 60 грама прах. Тук прочетох, че вие гълтате по 200 грама. Положението е такова не само тук в Кремиковци, но и в цялата страна. Георги Димитров навремето беше казал, че за 15-20 години трябва икономически да надминем напредналите капиталистически страни. Това не можахме да го направим. Но от екологична гледна точка, ние ги надминахме всички капиталистически страни, и сега ни гледат пушека отзад – въобще не могат да ни настигнат.

На  рождения му ден – 23 април, през 1990 година се ражда Политическият клуб „Екогласност” – първата автентична природозащитна партия в България, наследник на Обществения комитет за екологична защита на Русе от март 1988 г. Във Великото народно събрание, избрано на 10 юли 1990 година, има 17 депутати на „Екогласност”. 15 от тях ще подпишат новата конституция през 1991 г.

Първи председател на партията е актьорът с характерния глас, който трудно може да бъде сбъркан, станал символ и пример за хората, превърнали борбата за чиста природа в политическа кауза – Петър Слабаков. Той не е завършил Държавното висше театрално училище, но въпреки това има над 150 роли в киното и незнайно колко в театъра. Емблематични са превъплъщенията му във филмите „Пленено ято” на режисьора Дучо Мундров, „Шибил” на Захари Жандов, „Цар и генерал” на Въло Радев, „Звезди в косите, сълзи в очите” на Иван Ничев, „Вечни времена” на Асен Шопов, „Покрив” на Иван Андонов и др.

Като лице на  политическата промяна след 1989 г. и един от основателите на СДС, твърдо отстояващ човешките си принципи, той е, както обичаше да казва, „вечно в опозиция”. И като депутат си остана същият – враг на костюмите, лъскавите обувки и демагогията. Когато „костюмите” в парламента изместиха идеите, Слабаков се оттегли от политическата сцена.

Ами моята позиция на някои хора се вижда много рязка. Моята позиция е била еднаква, откакто съм се родил – аз никога не съм се навеждал пред никого и винаги съм казвал това, което мисля. Не обичам да отнемат достойнството на хората, да ги унижават… Аз съм против тия неща. В моята биография влиза не Дон Кихот, а анархизъм. В досието ми пише, че съм бил анархист, не признавам много неща. Аз наистина мисля, че може да се управлява един народ, една държава, един свят и без закони – с добри взаимоотношения, на едната честна дума. Казваш думата и тя тежи на място, тя е повече от закон.

Уволняван от работа,  изключван 4 пъти от БКП, Слабаков  до края на живота си остава верен на своите виждания и винаги казва каквото мисли. Неговите многобройни роли в живота и на сцената са пример за чест, достойнство, свободолюбие и искреност.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”

Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..

публикувано на 01.12.15 в 12:34

2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..

публикувано на 26.11.15 в 14:37

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете -  комар играх  с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..

публикувано на 06.10.15 в 11:08

2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино

Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..

публикувано на 07.09.15 в 15:02

1999 г. – Сагата с българските медици в Либия

На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина..

публикувано на 01.09.15 в 14:19