2015 г. – БНР – 80 години по-късно
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на Националното радио:
-
Асен Маринов за първите години на Националното радио
Освен новини, интервюта, сказки и репортажи, още от първите месеци националната радиостанция започва да създава и разпространява културно съдържание. През септември 1935 г. в програмата за първи път звучи изпълнение на „Оркестър на студиото на Радио София”. През същата есен може да се слуша в ефир и „Джаз оркестър на Радио София”. Следващата пролет се появява и формация „Струнен квартет Аврамов”. През 1937 г. Радио София създава и свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов и детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев – „Детска радост”.
Това е само началото. Днес националното радио излъчва собствени предавания и новини по 10 ефирни програми, продължава да бъде най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания. БНР има и своите шест музикални състава: Симфоничен оркестър, Смесен хор, Биг бенд, Оркестър за народна музика, Детски хор и Вокална група „Радиодеца”. Развитието на дигиталните технологии в БНР позволи навлизането му в т.нар. Радио 2.0, даващо възможност от 2012 на всеки да слуша каквото иска където иска и по какъвто начин иска мултимедийните програми на Радио България на 11 езика плюс стрийминг и подкаст услугите, предлагани от радио Бинар.
Още от самото си създаване през 1935, радиото се ангажира с мисията да опази жив спомена за личности и събития от нашата и чуждата история. Сирак Скитник е човекът, който реализира идеята за създаване на Златния фонд - най-богатия звуков архив на България.
Днес в него се съхраняват над 110 000 часа записи, които разказват съвременната ни история, чрез гласовете и спомените на личности, оставили своята следа в живота на обществото ни. Рубриката „80 години в 80 седмици“, с която отбелязахме юбилея на БНР, имаше за цел да представи една макар и малка част от тях. Надяваме се, че това пътуване във времето, в което звучаха гласовете на писатели, поети, музиканти, общественици, политици, спортисти, беше интересно за всички, за които историята не е просто „пожълтели страници“, а реални хора и събития.
-
Наше радио
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..
2011 г. – Незабравимият Велко Кънев
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..
2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..
2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете - комар играх с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..
2004 г. – Магьосникът от Калиманица
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..
2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино
Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..
1999 г. – Сагата с българските медици в Либия
На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина..
Ясно
Разкъсана облачност
