Музика от Кюркчийски, Шнитке и Шостакович - директно предаване от зала „България”, 20 ноември, 19 часа

След изключителния успех на концертното изпълнение на „Отело” (в ролята на Дездемона - великолепната Красимира Стоянова), с което Симфоничният оркестър на Българското радио зарадва своята публика в края на месец октомври, този петък радиосимфониците ще ни предложат една дълбоко философска програма с творби от 20-то столетие. Под диригентството на Емил Табаков ще прозвучат Адажио от Красимир Кюркчийюски, Концерт за пиано и струнен оркестър от Алфред Шнитке (със солист Маргарита Илиева) и Симфония №12 „1917” от Дмитрий Шостакович.

Адажиото на Красимир Кюркчийски е една от ранните творби на композитора. То е написано през 1959, когато Кюркчийски е само 23-годишен и все още студент в Консерваторията в класа на проф. Панчо Владигеров. Въпреки това в произведението вече отчетливо се открояват характерните черти на стила на автора, които по-нататък откриваме в зрелите му оркестрови произведения. Това е красива, романтична музика, наситена с много лиризъм и очарование.

Концертът за пиано и струнни на Алфред Шнитке се появява през 1979 година. Той е посветен на големия руски пианист Владимир Крайнев, който е и негов първи изпълнител през месец декември същата година (в тогавашния Ленинград). Заедно с Концерта за пиано на четири ръце и камерен оркестър, тази творба се смята за един от върховете не само в творчеството на Шнитке, но и - изобщо в областта на клавирната музика. Структурата на концерта синтезира чертите на сонатната форма, сонатния цикъл и вариациите. Първоначално творбата била замислена като цикъл построени по особен начин вариации и трябвало да се нарича „Вариации не по тема”. Смисълът на това парадоксално заглавие, което впоследствие отпада от окончателния текст, бил в това, че на вариране са подложени само отделни елементи от темата, а самата тя като че ли се дистанцира от тях и се появява в оформен вид едва в края на произведението. Концертът се отличава с подчертана изтънченост и прецизност по отношение на избора на изразните средства. Жанровият диапазон (прелюдия, валс, хорал, quasi джазова импровизация), използването на утвърдени от векове и лесни за възприемане мелодични и хармонични формули в съчетание с експресивни съвременни изразни форми - всичко това засилва контрастността на творбата и й придава достъпност и яркост, без в никакъв случай да намалява значението на така характерната за концерта тънка детайлизация.

Дванайсетата симфония на Дмитрий Шостакович е създадена през 1961 година. За разлика от Единадесетата симфония, която се появява през 1957 и прави предполагаеми препратки към унгарските събития от 1956 (заради които е много възторжено приветствана на Запад), тя се смята за прокомунистическа и по тази причина е посрещната доста по-хладно. Симфонията е посветена на паметта на Ленин и е била изпълнена за първи път през месец октомври 1961 от Ленинградската (тогава) филхармония под диригентството на Евгений Мравински. Това е последната премиера на симфония от Шостакович, която дирижира великият Мравински.

Мнозина от съвременниците на Шостакович твърдят, че композиторът е бил абсолютно искрен, посвещавайки своята творба на паметта на Ленин. Като човек на своето време, потомствен интелигент, възпитан в идеите на свобода, равенство и братство между всички хора, той няма как да не е бил привлечен от лозунгите, издигнати от комунистите по онова време. На 29 септември 1960, участвайки в радиосписанието „Музикалният живот на Русия”,  композиторът разказва за своята нова симфония, която трябвало да бъде посветена на образа на Ленин. По неговите думи, идеята за творбата била възникнала много преди това. Още през 30-те години във вестниците се появяват съобщения за това, че Шостакович работи над т.нар. „ленинска симфония”. Идеята била тази симфония да бъде нещо като биографична драма, проследяваща развитието на Ленин от неговата младост до Руското общество, което той създава, и за целта трябвало да се използват стиховете на Маяковски. През декември 1940 обаче, Шостакович признава, че е на предела на силите си и в момента не е в състояние на напише „Кантатата Ленин върху текста на Маяковски”. Има сведения, че работата била възобновена през 1941, но била прекъсната от германското нашествие през май. През лятото на 1959 Шостакович отново споменава, че работи върху голяма творба, възпяваща Ленин. „Каква форма ще приеме моята идея - дали това ще бъде оратория, кантата, симфония или симфонична поема - не се наемам да предричам” - казва композиторът. – Едно е ясно: ще трябва да впрегна всичките си усилия, за да обрисувам най-великия мъж на тази толкова сложна епоха”.

Макар желанието на Шостакович да било творбата да бъде готова за 90-ата годишнина на Ленин през април 1960, той не успява да приключи до тази дата. Симфонията е завършена на следващата година и прозвучава за първи път на 15 октомври 1961 в Москва под диригентството на Константин Иванов. В Ленинград тя е изпълнена от Ленинградската (тогава) филхармония, дирижирана от Евгений Мравински.

Маргарита Илиева е родена в София. Завършва НМУ „Любомир Пипков” в класа на Емилия Канева, а от 2005 до 2010 г. е студентка в НМА „Панчо Владигеров” при проф. Стела Димитрова-Майсторова и преподавател Илия Чернаев. В момента е редовен докторант по камерна музика с научен ръководител проф. Виктор Чучков. Участвала е в редица майсторски класове на изтъкнати музиканти като проф. Валдемар Войтал, Александър Струков, проф. Виктор Чучков, доктор Анжела Тошева, проф. Тамара Поддубная, Менно ван Делфт, трио Алтенберг, Ейнар Стеен – Ньоклеберг и други. Участието й в различни национални и международни конкурси й донася многобройни награди, сред които: Първа награда на конкурса „Албер Русел”, Първа награда на конкурса „Лист - Барток”, Първа награда на конкурса „Млади музикални дарования” в категория камерна музика и други.
Mаргарита Илиева има разнообразни концертни изяви - солови и камерни рецитали, както и участия във фестивалите „ppIANISSIMO”, „Аполония”, „Нова българска музика” и други. Записвала е за WDR3, БНР, БНТ. Солирала е на „Софийски солисти”, Академичния симфоничен оркестър, Шуменската държавна филхармония и Габровски камерен оркестър под диригентството на Ангел Станков, Георги Патриков, Иван Стоянов, Деян Павлов, Любомир Денев - син и други. Свирила е в най-различни формации и камерни ансамбли, сред които особено място заема работата й в ансамбъла за съвременна музика Musica Nova с ръководител и диригент Драгомир Йосифов. Репертоарът й обхваща произведения от различни стилове и епохи. Маргарита Илиева е направила множество световни и български премиери на солови и камерни произведения на композитори от ранга на Васил Казанджиев, Юлия Ценова, Емил Мирчев, Александр Мастранджело, Бенямин Юсупов, Гунар де Фрумери, Александер Вагендристел, Роланд Фрайзитцер и много други.