На 9 април от 20.00 часа "На опера в събота": Франко Корели - гласът, който се извисяваше над всички

На  8 април  преди  95 години е роден  Франко Корели  -  истинска легенда в оперния театър на ХХ век, чийто блясък не помръква и до днес.
Певецът, за когото суперлативите бяха ежедневие. Не случайно Караян определяше гласа на Корели като „глас, който се извисяваше над всички. Глас  с необикновена сила и красота, изпълнен с мрачна чувственост и тайнствена тъга. Гласът на Корели изтръгваше огън и мълнии…“  Франко Корели  не познаваше вкуса на провала. Възторгът на публиката пък често принуждаваше  администрацията на големите световни театри да гаси осветлението в залата, а  нестихващите овации отекваха още по-силно.  Наричат  Корели  „принцът сред  тенорите“  не само заради изумителни глас и  рядко срещаното сценично излъчване. Природата щедро бе го дарила  с физическа красота. Хубавец, и още как, а жените лудееха по него…Всъщност открай време плътна пелена от всевъзможни митове и фантасмагории  обгръща  певеца. За мнозина той и днес остава загадка. Франко Корели е роден през 1921  в Анкона. На 30 години печели конкурс за вокалисти във Флоренция,а през 1954 дебютира в  Ла Скала в историческа постановка на Лукино Висконти. Заглавието е „Весталката“ от Спонтини. Франко Корели се появява на сцената редом  с Мария Калас, Ебе Стиняни, Никола Роси–Лемени… Почти истерични аплаузи огласят достолепния театър. „Не може да си представите какво означаваше за мен, прохождащия в Скалата артист, да пея с Калас!“, не крие вълнението си Корели.  „Мария бе много внимателна. Помагаше ми във всичко. Огънят, който излъчваше  усетих, че се разгаря и у мен. Стопроцентово бях въвлечен  в магията на театъра. Никога до този момент не съм работил така всеотдайно, с  толкова жар…“, изповяда  Франко Корели. Впрочем фактите разкриват, че в края на 50-те години  Джузепе ди Стефано  има проблеми  с гласа си, а Марио дел Монако по-рядко се появява на сцената. Така Корели се утвърждава като италианският тенор № 1 в света!  1960 е изпълнена с низ от грандиозни успехи: в „Андре Шение“, „Турандот“, „Силата на съдбата“…Няколко години по-рано и в „Юлий Цезар“ на Хендел  като Сесто – изумително преобразяване на Корели, който с охота опитва различни  стилове.  През 1961 откриват сезона в  МЕТ с „Трубадур“, а погладите на всички са вперени в двама дебютанти: Леонтин Прайс и Франко Корели. Дни наред шеметният успех е събитие  от първа величина за нюйоркските  издания. Корели и Прайс отново са заедно  в „Трубадур“ следващото лято на фестивала в Залцбург.
В съботната вечер  ще излъчим запис от великолепния спектакъл с дата 31 юли 1962 година. Участват още  Еторе Бастианини, Джулиета  Симионато, Никола Закария, хор на Щаатсопер – Виена и Виенската филхармония. На диригентския пулт – Херберт фон Караян.
А през същата 1962  година легендарният тенор записва името си със златни букви  в станалата почти митична постановка на „Хугеноти“ в Миланската скала със Съдърланд, Симионато, Гяуров… водени от маестро Джанандреа Гавацени.Меломаните се обзалагат, че това е един от най-ценните лайф записи!  Артистичният  път  на Франко Корли  изобилства с  какви ли не  слухове, инсинуации, забавни анекдоти.  Особено що се отнася  до неговата съпруга Лорета.  През 60-те и началото на 70-те години  певецът е отрупан  с ангажименти  от водещите американски театри. За откриването на един от сезоните  в МЕТ разказва певицата Айлин Фарел:  „Корели бе във върхова форма, но имаше ужасна сценична треска.  Не бях виждала подобно нещо. Репетициите минаха великолепно. Внезапно  Франко махна с ръка и каза: „Нищо не излиза! Едва ли ще мога да пея…“  Пеенето ужасно го стресираше, а когато започнаха спектаклите разбрах, защо е нещастен. Жена му Лорета не го изпускаше от поглед.  В паузата го замъкваше  зад кулисите и го затрупваше със забележки, съвети и какво ли още не…Не млъкваше дори, когато излизахме на сцената. Сигурна съм, че я чуваха чак на първите редове…“, разказва своята  версия  Айлин Фарел.  Тъй ли инак, въпреки хапливите реплики, г-жа  Корели  горещо  подкрепяла своя съпруг пред публиката и критиците. А бракът им  просъществувал дълго…
В началото на 70-те години Франко Корели  подбира все по-предпазливо изявите си. Има обичайните ангажименти в САЩ, Париж, Верона, Милано, Виена… Липсват обаче нови роли. Все по-често се появяват недоброжелателни, дори язвителни  критики.  „Почувствах умора. Гласът не бе така ярък, както преди“, признава великият  тенор.  „Животът на певец ми костваше толкова много! Превърнах се в кълбо от нерви. Не се хранех, за спокоен сън не можех и да мечтая…Планирах кратък отдих, но след половин година вече нямах желание да се върна на сцената. Защо да го правя?  Публиката иска още и още…Ако не успееш, ще ти обърне гръб!“, не крие огорчението си Франко Корели.  Прощалният спектакъл е през август 1976 година в Торе дел Лаго като Рудолфо в  „Бохеми“.  Четири години по-късно участва в концерт в Ню Йорк, но вече, уви, почти нищо не е останало  от предишната мощ и звуков разкош на легендарния  глас.
Корели умира в края на 2003 година.  Последните години от живота си прекарва с Лорета в Италия. Често отиват до Ню Йорк, където в западната част на Манхатън  е любимото им кафене "Тачи". Там  обичайно има тълпа поклонници, които знаят, кога ще се появи някогашният идол на оперната  сцена Франко Корели.  

Съдържание на операта „Трубадур“ от Верди