125 години от рождението на Сергей Прокофиев

Вторник, 19 април, от 19.30 часа

БНР Новини
Странна и бурна е съдбата на Прокофиев – един от гениите на музиката на ХХ в. Завършва Петербургската консерватория – първо като пианист, а после и като композитор. Постъпва в консерваторията почти юноша – доста години е по-млад от колегите си; с голяма част от тях се държи арогантно – съзнава цената си, но почти детската възраст му пречи да сдържа поривите на своята горделивост. Навлиза с летящ старт в музиката – и като пианист, и като композитор. Първият му Концерт за пиано (1911-12 г.) блестящо, възторжено-романтично, а в същото време – модерно произведение – е пиесата, с която се дипломира.
Напуска СССР непосредствено след октомврийския преврат. Втурва се да прави кариера на Запад. Чака го разочарование – „теренът“ отдавна е зает – от Стравински и Рахманинов. Кариерата му в Америка, въпреки гения му, не напредва стремително. Посрещат го противоречиво: за мнозина, в т.ч. за критиката, той е представител на комунистическа страна, в свиренето му намират твърде много „мускули“. Пробива с Руските сезони на Дягилев, с постановки и концерти в САЩ и Франция. В определен момент отношенията му със Стравински са силно обтегнати: двамата гении се недолюбват, а на Прокофиев липсва магнетизма на „Цар Игор“. В някакъв момент отношенията им се нормализират. Стравински признава, че Прокофиев е най-големият жив руски композитор: „след мен, разбира се“.
В началото на 30-те години е силно изкушен да се върне в Родината – по различни причини. Както се полага, му обещават всички блага на комунистическия рай: концерти, издания, апартамент, кола... Прокофиев се премества там със семейството си окончателно в 1935-6 г. Сред шедьоврите, които създава в тия години, са „Ромео и Жулиета“, „Пепеляшка“. Налага се, обаче, да напише някой и друг опус, който да възхвалява режима и Вожда. Това не го спасява от ударите на прочутото Ждановско постановление от 1948 г., в което Прокофиев, Шостакович, Мясковски и др. са обявени за формалисти, т.е. врагове на народа. Независимо от това до края на живота си запазва изумителната си творческа виталност. Интересно е, че пише една от най-веселите си творби, образец на комедия дел арте, „Дуеня“ между оперите „Семьон Котко“, която е на партизанска тематика, и „Война и мир“.
В предаването ще звучат фрагменти от „класическите“ опуси на Прокофиев – Първи клавирен концерт, Класическа симфония; от някои творби, писани за Дягилевите сезони – напр. балета „Стоманения скок“, от операта „Дуеня“ и др.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15