Когато от този свят си отиде артист, изпращат го с аплодисменти, почитат го с изкуството, което е обичал, страдал, живял. И с което е дарявал безценни мигове на щастие. Концертът в памет на Васил Пармаков е само седмици, след като страната ни загуби един от най-талантливите си джаз музиканти. Събитието е на 14 юни, в Sofia Live Club. Организират го колеги и приятели на известния пианист, които ще изпълнят най-популярните му пиеси.Стоян Янкулов-Стунджи (ударни), Веселин Веселинов-Еко (контрабас), Иван Лечев (китара), Владимир Кърпаров (саксофон) ще припомнят най-хубавите години на "Зона С" - джаз формацията, чийто съосновател е Васил Пармаков. С нелеката задача да го замести на пианото се е заел Васил Спасов. Ще чуем още един негов съименник - Васко Кръпката, а също джаз пианистите Антони Дончев и Живко Петров, басистите Димитър Шанов и Димитър Карамфилов, тромпетистите Венци Благоев и Росен Захариев-Роко, барабанистите Христо Йоцов и Димитър Семов, джаз певците Васил Петров и Марина Господинова, актьорите от „Ангелите на Касиел“, Ицко Финци, Добрин Досев (създал моноспектакъл по текстове на Пармаков)...
Забележителен инструменталист и импровизатор, Васил Пармаков беше необикновена личност, с неуморно и понякога остро чувство за хумор. Легенди се носят за умението му да генерира идеи, да откликва и да развива музикалната инвенция на своите партньори. Всеки, който е имал възможност да слуша изпълненията му, знае за какво става дума. Беше много популярен и с постовете си във Фейсбук, изпълнени със смешни истории, ирония, сарказъм, а последните от тях – с болка и разочарование. Васко не само не обичаше компромисите, той отказваше да ги прави. На всякакво ниво. След години работа в чужбина (и с добър материален статус), през 90-те се завърна в България – с идеята, че политическите промени рано или късно ще поставят изкуството и хората, които го създават, сред приоритетите на обществото. Избра пътя на клубен музикант. „Той не искаше да прави „халтура“, затова имаше големи финансови затруднения“ - твърди негов приятел. Фактът, че изключителен талант като Пармаков е работил за 20 лева, при това не всеки ден, че не е имал възможност да покрие елементарни материални потребности, стана повод за тежки думи и неприкрит гняв. Ще ги откриете в почти всички публикации и интервюта след смъртта му.
„Все пак, най-важното, което остави, е музиката, това ни обединява сега“ - казват колегите му. Саксофонистът Владимир Кърпаров, един от музикантите в „Зона С“, който от години успешно се изявява в цяла Европа, споделя:
За мен тази група е не само култ. Винаги съм го заявявал - това е най-доброто образование, което съм получил. Бях на 18 г., когато започнах да свиря със „Зона С“. Представяте ли си какво е било за мен в онези години да работя с музиканти като Пармака, Еко, Стунджи, Иван Лечев. Винаги с огромно удоволствие съм посрещал концертите с тях. Много неща се изписаха около загубата на Васко, но аз предпочитам да гледам с оптимизъм - имаме музиката му. Нашата отговорност сега е огромна, от нас зависи да я съхраним и да творим, вдъхновени от нея.
От Владко Кърпаров научихме още, че към „Зона С“ за две от пиесите ще се се присъедини Пармаков-младши (на бас).
„Подслон в дъжда“ е сред най-известните песни, композирани от Васил Пармаков. Включена е в първия албум на Васил Петров, един от хитовете на известния джаз певец.
Случи се така, че се срещнахме около два месеца преди да си отиде. Свиреха с Еко в един клуб и точно бяха приключили. Минах оттам и решихме да направим джем, както в доброто старо време. Пяхме какво ли не, чак до сутринта. Благодарен съм за този спомен - казва Васил Петров и продължава:
Изключително специфичен, изключително талантлив – не само като пианист, но и като композитор, музикален продуцент. До каквото се докоснеше, правеше го с лекота и го превръщаше в изкуство. През последните години издаде книгата „Аз и майор Блюхер", събрала разкази, размисли, поезия... Доколкото знам, подготвяше и втора. Много голяма е разликата между него и повечето му колеги - в полза на неговия талант, разбира се. Беше особен чешит, като всеки гениален човек. Не беше стандартна личност.Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..
Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..
Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..
За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..
Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..
Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..
Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..