Мила Георгиева за интуицията, свободата и волята да бъдеш себе си

Кариерата й започва когато е съвсем малка и дори не знае какво точно означава „дете-чудо“. Получава образованието си при световноизвестни педагози в най-добрите висши музикални училища, печели забележителни награди и концертира в най-престижните зали на планетата. На 26 г. става част от Radio-Sinfonieorchester Stuttgart des SWR – нека припомним, че Мила е най-младият концертмайстор в историята на състава.

Мила е едва на 13 г. когато отива в САЩ. Учи и специализира там около десет години. През цялото време има възможност да свири с престижни състави, под палката на известни диригенти – Chicago Orchestra с Кристоф Ешенбах, като солист на Gewandhausorchester с Херберт Бломщед, с Филхармоничния оркестър на Осака и Мичийоши Инуе, с Bamberger Symphoniker – Bayerische Staatsphilharmonie и Жорж Претр и др.

Опитът, който натрупах, ми помогна да намеря „своя глас“– казва още Мила. В това търсене особено полезна е специализацията в Лондон.

Исках отново да бъда в Европа и направих master в Guildhall School of Music при Ифра Нийман. След „американската школовка“, там имах възможност да музицирам по-спокойно. Проф. Нийман имаше невероятна интуиция, която го водеше в педагогическата работа. Остави ме на моята собствена интуиция и това беше най-доброто в момента – да намеря себе си, собствения си глас. Обичам соловите рецитали, отговорностите като концертмайстор са съвсем различни, а камерна музика обожавам да свиря. Така мога да видя музицирането от различни ъгли. Това ме балансира по някакъв начин. Ставам много по-уверена да направя това, което искам по отношение на интерпретацията. Интуиция, но обогатена от комплексния опит – това дава свободата. Просто е – като полет, който поемаш. И го правиш като за първи или като за последен път – т.е. няма нищо по-важно в момента.

Преди дни Мила изнесе концерт като солист и концертмайстор на известен камерен оркестър, предстоят още изяви с квартета, в който свири. А ето и кога е бил последният ѝ солов концерт:

Малко преди да се роди третото ми дете, в края на март. Точно си мислех, че ще имам достатъчно време, за да науча някои произведения, които отдавна планирам да включа в репертоара си – творби на Хиндемит, Менделсон, искаше ми се да посвиря малко по-активно Бах. Но детето се роди няколко седмици по-рано и трябваше да се откажа временно от плановете си. Така се случи, че и с трите деца свирих на сцена до последно. Сега ще прекъсна и работата си в оркестъра за няколко месеца – до началото на 2017 г., когато ни чакат сериозни програми.