Класика и джаз в новия албум на Стефка Митева и Юлиана Тошкова-Патруйо

Promenade Andante се нарича новият албум на двете българки, които от десетилетия живеят във Франция. Това е първият им съвместен проект и съдържа изцяло авторски пиеси. Стефка Митева е джаз и етно певица, преподава музика на непрофесионалисти, ръководи майсторски класове за професионалисти, дирижира малки хорови състави. Юлиана свири на арфа, композира, преподава музикална теория в Консерваторията в гр. Шартр и Оржер ан Бос.

Решихме да направим нещо като „брак“ между джаз и класика. Арфата вече има широка употреба в поп и джаз музиката, но във Франция остава предимно в класиката. Целта ни беше да покажем, че може съвсем естествено да се осъществи преход от класика към джаз в рамките на всяка пиеса. За нас този общ проект беше съпроводен с редица препятствия – аз живея в гр. Шартр, Стефка – в Париж. Постоянно пътувахме, организирахме репетиции. Надявам се резултатът да се хареса и на слушателите. Има няколко стандарта, но основната част съставляват авторските композиции. В „Лунна тишина“ използваме буквално два акорда от пиесата на Дебюси „Лунна светлина“. Структурата е променена напълно, а текстът е наш. Имаме пиеса върху „Патетичната соната“ на Бетовен. Заглавието на албума идва от пиесата Promenade Andante. Тя е върху откъс от втората част на една много популярна соната на Моцарт. Песента Sous les tropiques е детска. Преди 20-тина години Стефка, чиято първа професия е театрален режисьор, работеше върху спектакъл за деца. Изпрати ми текст, за да напиша музика.  Оказа се, че тази песничка много се хареса на децата. Преподавател съм, имам много ученици, които я научиха и я пееха с удоволствие.

Стефка Митева е гостувала многократно в студиото на Радио България, слушали сме нейните вокални и вокално-инструментални проекти. Но Юлиана Тошкова-Патруйо ви представяме за първи път:

Завърших НМУ в София със специалност арфа. Още като дете започнах да композирам, затова кандидатствах в Теоретико-композиторския факултет на НМА. Бях приета в класа на проф. Парашкев Хаджиев. Той по-късно престана да преподава и завърших при проф. Димитър Тъпков. Имах шанса да замина със стипендия във Франция и да продължа образованието си, специализирах арфа. Сега преподавам теория, анализ, солфеж, работя и като пианист-корепетитор, най-често с хоровете на моя съпруг – хоров и оркестров диригент.  Той говори много добре български. С него се стараем да осъществяваме активни контакти със страната ни, имаме много музикални проекти, осъществени в България. Основната ми потребност е да пиша музика. За мен творческата дейност е нещо много важно, независимо, че не винаги е добре оценена. Пиша постоянно - камерна и симфонична, симфонично-вокална музика. Произведенията ми често се изпълняват във Франция, музиката ми е звучала и в Бразилия, Мексико, естествено и в родината ми. Обичам да използвам мелодични и ритмични мотиви от българския фолклор. Още дипломната ми работа в НМА беше Концерт за арфа и оркестър, базиран изцяло върху български мотиви. В нашата обща работа със Стефка също се опитваме непременно да включим народни интонации. Има голямо богатство в нашата традиция.

В диска са включени и две пиеси за соло арфа. Едната от тях – „Мари бабо гърбава“ е написана за келтска арфа. Другата е „Очи чëрные“ – вариации върху популярния романс за класическа арфа. Двете дами представят своя проект и на концертни програми, в които изпълняват и други пиеси.