Ще представим запис на операта „Стифелио“ от Джузепе Верди от 22 януари тази година.
След тридесетгодишно отсъствие от венецианската сцена операта „Стифелио“ на Верди се завърна – така започват отзивите в пресата. Тази опера има твърде нерадостна съдба. Почти едновременно Верди получава предложение да напише опери по „Кралят се забавлява“ на Юго и по „Пасторът“ на Емил Сувестър и Йожен Буржоа.
„Стифелио“ е представена в Триест на 16 ноември 1850 г., а „Риголето“ във Венеция на 13 март 1851 година. Премиерата в Триест е съпроводена с огромни съкращения свързани с цензуриране на творбата. Вероятно затова, а и по желание на Верди „Стифелио“ изчезва от сцената за повече от век и е преработена в „Аролдо“. Когато през 1968 година в театъра в Парма решават да го поставят се налага да прибегнат до съхранените в Неаполската консерватория ръкописи. Други ключови дати от историята на творбата са 1985 г., когато във Венеция решават да представят едновременно „Аролдо“ и „Стифелио“. Следва постановката в Ковънт Гардън от 1993 година. В Миланската Скала първата постановка е през 1995 г. под диригентството на Джанандреа Гавацени.
Ролите изпълняват:
Стифелио, протестантски пастор – Стефано Секо (тенор)
Лина, негова съпруга – Джулиана ди Джакомо (сопран)
Граф Станкар, баща на Лина – Димитри Платаниас (баритон)
Рафаеле, млад граф влюбен в Лина – Франческо Марсиля (тенор)
Йорг, наставник на Стифелио – Саймън Лим (бас)
Федерико, братовчед на Лина – Кристиано Оливиери (тенор)
Доротея, братовчедка на Лина – София Коберидзe (мецосопран)
С участието на хора и оркестъра на театър „Ла Фениче“, Венеция, диригент Даниеле Рустиони, хормайстор Клаудио Марино Морети.
събота, 24 септември, 21.00 часа
Съдържание на операта „Стифелио“
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..