Аглика Генова и Любен Димитров за изкуството да споделяш, за съвместното дихание и преживяване на сцената

За да срещнеш житейската си половинка, трябва да бъдеш в точното време на точното място, а с професионалните партньори е въпрос на променлив късмет. Поне така казват. Аглика Генова и Любен Димитров са сред щастливите притежатели на почти недостижимото „две в едно“. Дори при съвсем кратко общуване, човек остава очарован от единството на емоции, идеи и житейски ценности, което съществува между тях. И разбира къде са корените на забележителното майсторство и синхрон при музицирането, с които завладяха световните сцени. Тази година те отбелязват 20 години от създаването на клавирно дуо „Генова – Димитров“. CPO Records издаде по този повод диск, включващ техни изпълнения от различни години. А преди броени дни беше официалното представяне на албума Bartok&Babin – Concertos for Two Pianos, записан с участието на СО на БНР и диригента Йордан Камджалов.

Как се роди дуото Генова Димитров – спонтанно и изцяло по Божи план – казва Аглика. Ние наистина вярваме, че Той ни напътства във всяка наша стъпка. Възпитаници сме на прекрасните педагози Джулия и Константин Ганеви, от малки сме техни ученици – от 9 и 11 години. Но те ни подготвяха за самостоятелна кариера, никога не са ни давали идея да съчетаем двамата солисти в едно.

Кои са моментите на сцената, останали в тяхното съзнание – разказва Аглика.

Независимо за какви професии говорим, за обществеността най-важни и видими са големите световни форуми. Затова свиренето на кристалния роял „Зайлер“ на откриването на Олимпийските игри в Солт Лейк Сити, изложението Експо 2000 в Хановер и още много други моменти често биват споменавани. Ние много ги ценим. Но за нас остават незабравими моментите, в които нашият учител Владимир Крайнев можеше да присъства на концертите ни. Или как учихме пиеси на Владигеров от 500 страници негови ръкописи – копия на музейни експонати, които още не бяха издадени. Нашите родители си отидоха рано. Случвало дни след такава тежка загуба да сме на сцената.  Ние вярваме в чудеса, преживяваме ги. В такива моменти сме имали незабравим контакт с публиката, овации, успехи. Никой не знаеше, естествено, какво преживяваме. Това са покъртителни спомени. След всяко такова преживяване сякаш добавяхме нова дълбочина – допълва Любен.

За Аглика най-важното нещо е срещата с Любен в Академията. Всичко започна с едни ноти, с които той ми услужи – спомня си тя. А той споделя: Най-ценното нещо е, че сме заедно, че можем да делим живота си във всеки един момент, независимо дали е личен или музикален. Всеки от нас има сфери, в които се оттегля за кратко, но животът постоянно ни връща един към друг. Явно така е било писано, вярваме в това и се радваме,че го имаме.

Снимки: личен архив