Хилда Казасян за концерта „На Вили…“

„Всички студенти празнуват моя рожден ден“ – така обичаше да се шегува Вили Казасян, роден на 8 декември, Студентския празник. Диригент, композитор, аранжор, пианист, той е една от знаковите фигури в българската музика. Изключителен е приносът му за развитието на Биг бенда на БНР, с който са свързани почти четири десетилетия от живота му, както и за Международния фестивал „Златният Орфей“, ежегодната класация за български поп песни „Мелодия на годината“, телевизионното предаване „Студио 1“, „Тромбата на Вили“ – първообраза на сегашните формати за откриване на таланти…

Този концерт е в главата ми повече от четири години – казва Хилда. – Дори се чувствам леко виновна, защото постоянно някой ми предлагаше да организираме събитие в памет на баща ми. Благодарна съм на директора на НДК Мирослав Боршош и неговия екип за това, че предоставиха възможност всичко да се случи точно както си го представях – в мащаби и с качество, които татко заслужава. През последните месеци работим много усилено заедно с Христо Йоцов – мой братовчед, страхотен музикант. За нас беше важно да извадим от архивите на БНР и БНТ произведенията, които са неизвестни, но стойностни. Татко е създал музика, която дори ние не бяхме чували. „Учебник по филмова музика“ – така нарече Христо творчеството на баща ми в тази област. Реших да поканя солисти, които „се вписват“ в неговия музикантски вкус и са били близо до него. Сред тях са Васил Петров, Орлин Горанов, Богдана Карадочева. Щастлива съм, че успях да убедя „Студио В“ (вокалната формация, основана от баща ми, в която е и Надежда, моята майка) да вземе участие. Те не са пели заедно десетилетия, мисля, че това ще е едно от силните изживявания. През цялото време на сцената ще бъде Биг бендът на БНР и триото, с което имам честта да работя последните години – Христо Йоцов (барабани), Живко Петров (пиано) и Димитър Карамфилов (контрабас). Сред изненадите е романтичната сюита, съставена от 4 филмови пиеси, солист Борислав Йоцов (кларинет). Моята дъщеря пожела да свири в концерта, посветен на дядо ѝ, това прави вълнението ми още по-голямо.

Хилда разказа и за ролята на Антони Дончев – сегашния диригент на Биг бенда на БНР, който упорито настоявал за организиране на този концерт.

Всъщност от него дойде инициативата, казваше, че баща ми е символът на оркестъра, който дирижира и чувства дълг към него. Сред най-големите заслуги на Вили Казасян, според мен, е това, че е успял да „отвори вратата“ за едно съвсем различно светоусещане, което носи тази музика. През годините, в които на джаза не се гледа с добро око, когато той е непонятен дори за интелигентните хора… Не малко хора са градили професионализма си, вкуса си, благодарение на него. През тези месеци ние с Христо сякаш живеехме в паралелна реалност. Слушахме музика по 8-10 часа на ден, за да изберем пиесите за концерта. Христо направи великолепни аранжименти. Може би малко нескромно аз реших да „пречупя“ този концерт през „нашата призма“ – все пак ние сме неговото продължение. Исках да представя нашия поглед към това, което е правил навремето. Да покажа, че у нас расте онова зрънце, което татко е оставил. Казват, че няма незаменими хора. Много малко са, наистина, но на този свят идват и незаменими личности. Баща ми е сред тях. Той обединяваше толкова много изумителни качества – човешки и професионални, активно работеше, живееше, умееше да общува с хората. Правеше всичко да изглежда на шега, но никога не правеше компромиси с професионализма, със стойностите. За мен животът на такъв човек е събитие. Каква е програмата? Ще бъде изненада, но съм сигурна, че ще бъде хубаво.