В предаването ви предлагаме музика от английския бароков майстор Хенри Пърсел, известен като „Британският Орфей“ - ще можете да чуете неговото произведение в жанра семиопера с интригуващото заглавие „Кралицата на феите“, създадено през 1692 година. За онези от вас, които се затрудняват да определят жанра семиопера или в превод „полуопера“, ще кажа, че той е характерен за английския музикален театър през ХVІІ в. и съдържа говорни диалози, музика и танци.
Пърсел пише своето най-голямо театрално произведение като „превъплъщение“ на Шекспировата „Сън в лятна нощ“ и успява да завладее тогавашната публиката с пищността и изумителните си сценични ефекти. Разбира се, и с непреходната красота на музикалните идеи. Партитурата веднага след смъртта на Пърсел е загубена и въпреки, че Кралския оперен театър „Ковънт гардън“ дава голяма награда, ръкописът е открит едва в началото на ХХ век. Но това завръщане е белязано с нов бляскав успех!
Със записа на спектакъла на Кралския Датски театър в Копенхаген ще се пренесем в един приказен свят с вълшебни герои и изтънчена музика. В ефира ни ще оживеят шекспировите Оберон и Титания, Лизандър и Хермия, Нощта и Мистерията, четирите сезона и още лудо влюбени Богове и царе, елфи и феи, както и селяни, гордо пазещи своята чест. Съществуват предположения, че автор на либретото може да е популярния по това време актьор Томас Бетертон или драматургът Елкана Сетъл, по-известен като автор на пиесата „Царица Мароко“ (1673). В музикалните номера на „Кралицата на феите“ можем лесно да открием алегорията и феерията, фантастиката и изтънчената лирика, буфонадата и фолклорно-битовите епизоди, песни, танци, шествия и фойерверки.
Ето накратко съдържанието на „Кралицата на феите“: Царя на елфите Оберон изпраща своя пакостлив, но умен и верен придворен слуга Пук с поръчка. Той се озовава в красив стар театър, където всичко е подредено за началото на театралната пиеса: публиката е заела своите места, а оркестърът вече свири. Пук вижда възможност за малка шега и скоро започва да ръководи пиесата на сцената. Започва с Кралицата на феите, която губи своите крила. За да си ги получи обратно, трябва да разбере какво е да си жена – да бъдеш смъртна. Тя скоро открива, че да живееш като простосмъртните е доста объркващо и стресиращо, но в същото време може да бъде и доста красиво и вълнуващо. А с Пук на сцената наистина не знаеш какво може да ти се случи! Предимствата и недостатъците на женския живот на земята са представени в различни епизоди в музиката на Пърсел, където пиян поет например отговаря на проститутките под уличните лампи. Или пък ако бракът е проблемен, в двойката липсва желание и в леглото им има хъркане и други физиологични нелицеприятни явления (!?). В същото време впечатляваща и добре осветена фигура на Мадона влиза на сцената, но пък става ясно, че изглежда като проститутка. Но има и епизоди, в които всички изглеждат като феи и нимфи. Слушайте семиоперата, за да разберете как Кралицата на феите ще си върне вълшебните крила.
A ето имената на изпълнителите в спектакъла на Кралския Датски театър в Копенхаген: Мария Кеохане, сопран - Кралицата на феите и Пролетта; Син Бундгорд, сопран - Юнона, Птицата и Луната; Даниел Карлсон, тенор – Ангел и Кралицата на феите; Никълас Мълрой, тенор – Ангел и Есента; Ед Лайън, тенор – Черната фея, Лятото и Любовният интерес; Хенинг фон Шулман, бас – Мопса и Хименей, Питър Харви, баритон - Птица, Лято и Пастир; Якоб Блох Йесперсен, бас - Пияният поет, Ангел и Зимата; актьорът Оле Лемеке – Пук. Съпровождат ансамбъл Кончерто Копенхаген с диригент Ларс Улрик Мортенсен.
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..