Родена е в Русе, макар семейството и́ да живеело в Силистра – града, в който е израснала. По-късно тя пътува всяка седмица до Русе, за да учи контрабас. Искала да се занимава с пеене, но гласът и́ все още бил в период на промени, характерни за тийнейджърската възраст. Посъветвали я да започне с някакъв инструмент. Кандидатствала в Музикалното училище, приели я и известно време учила контрабас. После се отказала и завършила гимназия в Силистра, а след това – Националната музикална академия в София, в класа на Елена Киселова. Всички тези моменти г-жа Евстатиева намира за важни и с усмивка се връща към някои от тях. Прави го и на интервюто за Радио България, което беше записано през 2016 г., когато тя беше в София.
Съвсем случайно стана, че заживях със семейството си в Щатите. Беше кризата в България, аз имах много ангажименти в Канада и САЩ за дълъг период. Със съпруга ми решихме да наемем жилище, за да може дъщеря ни да посещава училище. Първо бях в Далас, после имах ангажимент в Метрополитън, постепенно устроихме живота си там. Но в България ми харесва. Както виждате, ремонтирам апартамента си и се надявам скоро да си дойда отново. Колкото до хор „Гергана“, той беше основан по идея на моя ученичка – Гергана Велинова (джаз певица), която мечтаеше да направи български детски хор. Като дете тя е пяла в „Пим Пам“ и по този модел направи хора. По-късно Гергана се премести в Канада. Оттогава и до днес диригент е Красимира Иванчева. Репертоарът ни е само от български песни, дори оригиналите на английски език превеждаме на български. Преводите прави много успешно Валентин Хаджийски – учител в българското училището. Тази година ни поканиха в Париж, да участваме в отбелязването на 10- годишнината от основаването на българското училище там. Канят ни и да изпълним една песен с Ню Йоркската филхармония, а аз вероятно ще съм солистка. Имаме три детски възрастови групи, смесен хор за родители, музикален театър. Прекрасно е с децата и колегите, много ги обичам и просто не остарявам сред тях.
Снимки: личен архивТова също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..
Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..
Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..
За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..
Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..
Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..
Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..