Павлина Доковска: Задачата на педагога е да изгради личности – щастливи, щедри и добри хора

Снимка: личен архивДори и да се опитаме, едва ли ще открием подходящи думи, за да опишем накратко значимостта на това, което прави Павлина Доковска от десетилетия. Българката успява да поддържа активна концертна дейност, има впечатляваща дискография, значителен брой майсторски класове и участия в жури на големи международни конкурси… Всичко това „модифицира“ спрямо отговорната си позиция на завеждащ клавирната катедра в Mannes College The New School for Music. Наред с това е основател на три фестивала в САЩ, на два от които продължава да е артистичен директор. Това са Mannes Festivals и Southwest Virginia Festival for the Arts. Третият  „Музикални съкровища на България“, се провежда всяка година в Карнеги хол. Основан е заедно с фондация "Св. Св. Кирил и Методий" през 1995 година и представя млади български музиканти и стипендианти на фондацията в САЩ. Павлина Доковска е в настоятелството на фондацията, а организацията през последните години поеха две българки, нейни ученички. Музикалният фестивал в Менас проф. Доковска създава, за да разшири още повече хоризонта не само пред своите студенти, а и пред всички, които учат в престижното училище. 

Първият фестивал в Менас се проведе през 1999 г. и беше посветен на творчеството на Шопен – пояснява тя. – За първи път в САЩ бяха изпълнени всички познати негови произведения – не само клавирните творби, но и камерни произведения, песни. Фестивалът е ежегоден и продължава да се развива. В мащаба, в който се провежда сега – със симфоничен оркестър, с концерти в различни райони на Вирджиния, Southwest Virginia Festival съществува от 1995 г. Но в по-малък формат се провежда от 1992 г.

Активно преподавам и в момента имам най-големия клас в Менас – 20 студенти. Мога да кажа, че те са много силна група. Между другото, мой студент беше полуфиналист на конкурса „П. И. Чайковски“ през 2015 г., един от двамата американци, допуснати до конкурса. Моите студенти са от различни страни - САЩ, Русия, Полша, Япония, Корея, Китай, Мексико. Много е хубаво това, че са представители на различни култури, учат се един от друг. Усвояват най-хубавото от културите. Всички са много сериозни изпълнители с добри постижения, някои вече и със самостоятелна кариера. Радост е общуването с тях, а работата е много интензивна. Работя допълнително с всеки, за да мога да постигнат максималното, на което са способни.
Павлина Доковска е ученичка на легендарни български педагози Лидия Кутева, при която завършва НМУ и Джулия и Константин Ганеви – в НМА. Тя е носител на първа награда на международния конкурс „Клод Дебюси“ във Франция, получава френска държавна стипендия, което ѝ дава възможност да учи при Ивон Лефебюр в Париж. Завършва майсторски клас в Juilliard School. Още докато учи в САЩ, тя се среща със световноизвестния български бас Николай Гяуров. Десетина години по-късно двамата записват албум „Руски романси“. Това сътрудничество и приятелството с Николай Гяуров и Мирела Френи остави огромен отпечатък в моето развитие като музикант.
Носител на първи награди от престижни конкурси, проф. Доковска знае от личен опит колко важни са състезанията, но и колко деликатна е не само пианистичната, но и психическата подготовка за тях. Какви са принципите, които ръководят педагогическата ѝ дейност:
Всеки професор има свое разбиране за работата със студентите. Мое дълбоко убеждение е, че работата с човека е неделима от работата  с пианиста. Много психология има в нашата професия. Тя изисква да опознаем добре студента, да знаем по какъв начин най-добре да достигнем до неговите възможности и най-добре да ги развием. Задачата на един педагог е да изгради личност – щастлива, уверена в собствените способности, с умения да функционира самостоятелно в този живот. Не е важно само да ги научим да свирят прекрасно, а да създадем артисти, които да имат отношение към обществото, да са щедри, да са добри хора. Винаги съм казвала, че изграждането на морала не може да бъде отделено от процеса на работа. Продължавам концертната си дейност, но тя е съобразена с другите ми ангажименти. Продължавам и работата за фестивалите. Много държа на връзката с НМУ „Любомир Пипков“, защото аз съм продукт на това училище. А стипендията, която учредих на името на любимата си учителка Лидия Кутева, има много голямо емоционално значение за мен. Това не е само усещането, че аз ѝ се отблагодарявам – тя е оставила огромна следа в българската клавирна школа, всички знаят това. Но моята мисия е нейното име да е живо и за младото поколение. Освен това дължа много на това училище. Радвам се, че то се развива много добре и има един много силен директор в лицето на Милка Митева. Знаем, че в България средствата, които се отделят за култура, са много малко. В такива условия тя успява не само да развива материалната база, но и да разширява възможностите за изява на учениците. Щастлива съм да видя, че страстта към музиката продължава да „заразява“ децата. Чест прави на родителите и на учителите, които поддържат този пламък.
Още от категорията

Петьо Костадинов: „Гайдата е непрекъсващ извор на идеи и на нови музикални открития“

Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание   на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..

публикувано на 13.12.18 в 11:36
Стойо Крушкин (вторият от ляво, седнал ) и неговият оркестър. Стилтън, Пенсилвания, САЩ, 1915 г.

Стойо Крушкин и неговият Bulgarian Balkan Band

Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..

публикувано на 11.12.18 в 14:40

Да свириш с цигуларя Петър Делчев – неземно преживяване

Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..

публикувано на 07.12.18 в 12:05

Много усмивки и празничен дух

За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..

публикувано на 06.12.18 в 14:04
Награждаването на Майкъл Бътън, Йоан Димчовски и Самуел Соломон

Пъстра палитра от професионални срещи и конкурсни вълнения

Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..

публикувано на 05.12.18 в 14:29

Богата история и многобройни изяви

Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..

публикувано на 05.12.18 в 08:10

„Вайшнав Джан То“ обикаля света в почит към Махатма Ганди

Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..

публикувано на 04.12.18 в 13:00