Христо Големинов за свободата да мисли, чувства и разказва по свой начин

Младият саксофонист е потомък на две прочути музикални фамилии. Внук е на големия български композитор Марин Големинов и син на Камен Големинов – известен диригент, оставил ярка следа в културата на България и Португалия, където живя през последните десетилетия от живота си. Другият му дядо е Георги Бадев – цигулар от най-висок ранг, педагог, известен у нас и по света. Музикант е най-често срещаната професия и в двата рода. Невъзможно е да изброим всички, но няма как да пропуснем името на майка му Румяна Бадева – цигуларка, която от дълги години е част от Orquestra Sinfónica do Porto Casa da Música.

Роден съм в Порто, втория по големина град в Португалия – разказва Христо, но винаги съм живял в Ешпиньо – малко градче, точно до морето, съвсем близо до Порто. Завърших Escola Profissional de Música de Espinho. Там учих при Жилберто Бернардеш. Той продължава да е един от учителите ми и сега, в университета ESMAE – Escola Superior de Música e Artes do Espetáculo в Порто. Асистент е на проф. Хенк ван Туилерт – холандец, който живее в Португалия повече от 20 години,създател на първия клас по саксофон в страната. Имам удоволствието да съм негов студент. Основна част от образованието ни е свиренето в ансамбъл. В момента сме 12 саксофониста, включително и нашият учител Хенк. Изпълняваме доста сериозен репертоар – Шуберт, Бах, Барбър, танга… Както се казва, „по малко от всичко“.

Със студентския ансамбъл Христо има много ангажименти. Изнасят концерти в Португалия, а поне веднъж годишно – извън страната. Младите саксофонисти и техният преподавател са свирили в Европа и САЩ – Ню Йорк, Бостън и още няколко града. Наред с обучението си като инструменталист, нашият сънародник изучава композиция и оркестрация. А първата си авторска пиеса, наречена „Песен №1“, създава за концертите с братя Владигерови. Нека припомним, че те пък са внуци на българския класик Панчо Владигеров, родени са в България, но от години живеят във Виена. Ето и какво още споделя Христо за своя професионален избор, направен в най-ранна възраст:

Като станах на 6 години, започнах да уча музика и реших, че ще свиря на туба, за щастие изоставих тази „прекрасна идея“. След това се насочих към тромпет, но се оказа, че трябва да изчакам, за да се оформят зъбите ми. Научих от майка си, че точно на седмия си рождения ден, съм заявил, че ще свиря на саксофон. Бях слушал записи, които имахме у дома, но за пръв път опитах да свиря на някакъв стар инструмент, който ми дадоха и оттогава не съм оставял саксофона. Когато започнах да се занимавам по-сериозно с джаз, Пепа Бадева (втората съпруга на Георги Бадев) реши да ме запознае с внуците на Владигеров. Нашите семейства се познават от години, но ние, представителите на третото поколение, не бяхме се срещали лично. Всичко стана много лесно – репетирахме във Виена, после те поканиха Стунджи и организираха концертите в България... Все по-често предпочитам да свиря джаз. Тази музика ми позволява да съм себе си, дава ми свободата да мисля, чувствам и разказвам по свой начин.