„Арфата – извор на вдъхновение” се нарича поредицата от майсторски класове, които проф. Сузана Клинчарова провежда в Нов български университет от няколко години. За стотиците ѝ възпитаници по света самата тя е постоянен извор на вдъхновение – като изпълнител и неуморен изследовател на арфовата музикална литература.
Натрупаният опит с пианото ми помогна изключително много, но арфовата техника е извънредно трудна. Моят голям шанс беше постъпването в класа на Сузана Мелдониан, която преподаваше в Брюкселската консерватория. Тя беше един от редките капацитети в умението да се надхвърлят техническите трудности и да се постигне интересно звукоизвличане. Под нейно ръководство успях да постигна сериозен напредък. Тя ме препоръча на Пиер Жаме, при когото е специализирала френска музика. Той беше живата връзка с гигантите на арфовото изкуство Равел, Дебюси, Форе, Капле, израснал под тяхното влияние, свирейки техните произведения по директните им указания. Беше невероятна личност, носеше в себе си цвета на тази епоха. Той самият е пряк ученик на Алфонс Хаселманс, на когото дължим много в развитието на арфата като солов инструмент. Нека припомним, че Сен Санс, Форе и други композитори пишат специално произведения за него и неговия клас.
Продължавайки връзката учител-ученик, проф. Клинчарова предава на своите студенти идеята, че тяхната задача не е само да свирят виртуозно, а и да вдъхновяват композиторите за нови творби.
За нашия инструмент това е извънредно важна задача – да насочваме творците. Арфата има технически особености, които създават ограничения при композиране. Понякога, за да направи жест към свой приятел – композитор, арфистът може „да си счупи ръцете и краката” и да изсвири някоя пиеса. Но за да бъде една творба жизнеспособна, за да стане част от репертоара, тя трябва да е написана по приемлив за изпълнение начин. Това е част от моята визия при работата със студенти. Преди 6-7 години проф. Богданов ми предложи да поема майсторски класове в НБУ. Винаги имаме най-малко една пиеса от съвременен композитор, върху която работим. В този университет е възможно в майсторските класове да се включват различни специалности – театър, изящни изкуства, кино, дори факултета по политология се присъедини към последния ни проект. Прекрасно е младите хора да имат широко отворен светоглед, арфистите да разберат, че не са сами на сцената, а другите специалности да общуват с новото и непознатото.
През последните години проф. Клинчарова е концентрирала своята концертна дейност в САЩ, Франция и България. А звукозаписната е насочила към солови пиеси и камерна музика. Специално място в репертоара ѝ имат творбите от български композитори, много от тях специално създадени за нея. Сред тях са творби от Лазар Николов, Илия Илиев, Васил Казанджиев, Любомир Денев, Ценко Минкин, Александър Кандов, Георги Арнаудов.
За съжаление, необходим е повече от един концертен живот, за да изсвири човек всичко, което би искал – казва в заключение проф. Клинчарова.
Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..
Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..
Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..
За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..
Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..
Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..
Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..