„От смъртта към живота, от земята към небето“

Радостта от Възкресение не бива да остава само в храма. Трябва да се стремим да я запазим и в най-трудните моменти, през целия си живот. И да я предаваме на другите хора, доколкото ни е възможно. Това е смисълът на Възкресението – думи на Никола Антонов, с когото ви срещаме в деня на най-светлия православен празник. Повече от десет години Никола работи в сферата на информационните технологии като IT специалист, но както сам казва, църковната музика е постоянно „исо“ на живота му. Професионалният му път преминава и през БНТ и БНР, където води предавания, посветени на православни теми. Преди това е завършил Духовната семинария в София. Благодарение на певческата си дарба, подкрепян и насочван от преподавателите си, той участва в сериозни църковно-музикални проекти като част от професионални състави. След Семинарията е хорист и клиросен певец в различни столични храмове, паралелно учи класическо пеене при маестро Георги Кузманов. За приятелите на Радио България нашият събеседник подбра възкресни песнопения в изпълнение на основаната от него формация „Трисàгион“. Всички те са във византийски стил.

Името на формацията идва от гръцкото название на молитвата Трисвятое – Свети Боже, свети крепки, свети безсмъртни, помилуй ни.

„Трисагион“ е солова формация, мисля, че е първата от този вид – разказва Никола. – Член съм също на „Свети Йоан Кукузел – Ангелогасният“, където съм и солист. Репертоарът на този камерен хор е разнообразен, включва и многогласни композиции, и монодии. Но форматът, който е популярен в България, поне през последните 50 години, е основно в хоров. В съседна Гърция, например, практиката е да се интерпретира преди всичко солово. Византийската църковна едногласна музика е тръгнала от соловата интерпретация. Водещ е текстът, песнопенията са едногласни и смисълът се предава чрез украшенията и различната посока на движение. Освен това има едно исо, което дава основата на лада, в който се развива мелодията. Създадох „Трисагион“, за да представям тази музика. Това беше смела постъпка от моя страна, подтикната от Светослав Цанков – мой близък приятел, оперен певец и педагог. Съставът е от един солист и няколко исократи – певците, които пеят исото. Аз и Светльо сме константната част.

Никола разказва и за песнопенията, изпълнявани на Възкресение, чиито записи той предостави на Радио България.

В самата вечер на Пасха основен мотив е „Христос Воскресе“, песнопението, представляващо в сбита форма съдържанието на самия празник. То е в основата на целия химнографски цикъл, който върви 40 дни – до Възнесение всеки ден пеем „Христос Воскресе“ под една или друга форма. Това е начин хората да се държат съпричастни и да участват активно в тези евангелски събития.

Сред песнопенията, които подбрах, e „Воскресения день“ на Жеко Павлов – музикоучител от края на 19 век, от Варна. Учил при гръцки майстори, той ни е завещал богато наследство, предаващо стила на Цариградската певческа школа. Когато кажем „византийска музика“ обикновено разбираме нещо гръцко, но Византия е имала много различни влияния. Самите автори на църковната музика са били от различни националности. Езикът е гръцки, но самата култура е конгломерат от влияния, от народи и етноси. Има и български автори, творили по законите и правилата на тази музика столетия след като Византия вече не съществува.

Другото песнопение е „Ангел вопияше“ – Еленски напев. През средата на 19. век град Елена е бил културно средище, особено за църковната музика. Певците, които са практикували в региона, били обучавани в стила и традицията на Цариградската певческа школа, пренесли са я на църковно-славянски език, пречупвайки я през нашата душевност.

Независимо от напрегнатото ежедневие на съвременен човек със семейни и професионални отговорности, Никола от години посвещава много време на пеенето. Поддържа професионални връзки с изтъкнати музиколози и майстори на византийската едногласна църковна музика в Гърция и често пътува дотам, за да пее с тях. От края на миналата година е постоянен член на Византийския гръцки хор „Доместики“ – гр. Драма, ръководен от Григорий Папаемануил. Заедно с него наскоро гостува в град Измир, Турция, предстои пътуване до Александрия, Египет. Какво му дава пеенето в храма?

Не искам отговорът ми да изглежда като форма на проповед или на самоизтъкване, но музиката е моят начин да спася душата си, това е основният мотив да я изпълнявам и разпространявам доколкото мога. Това осмисля живота ми. Ние сме толкова несъвършени и почти нищо не можем да докараме докрай. Какво друго ни остава, освен да разпознаем талантите, които Бог ни е дал и да се опитаме да ги развием. Това е богатство, което не изгнива и молците не могат да го изядат. След този продължителен период на Великия пост и Страстната седмица, през която макар и символично преживяваме целия път и страданията, които Спасителят е приел заради нас, църквата ни дава послание, което не бива да забравяме никога. Съвсем простичко е, съдържа се в първото изречение, с което започва пасхалното богослужение след изпяването на тропара „Христос Воскресе“: „Ден на Възкресение, да се просветим ( т. е. да греем, да светим)…“ Това е Господня пасха (пасха означава преминаване) „от смъртта към живота и от земята към небето“. Ако успеем да съхраним това послание в себе си и никога да не го забравяме, дори в най-трудните моменти то да стои пред нас, това означава, че църквата е изпълнила своята мисия сред хората.