„От Амадеус – лично” – концерт на камерен ансамбъл „Силуети”

В днешния динамичен свят ние търсим нови форми на общуване с публиката, обогатяваме идеите си, намираме интересни пътища за единство с другите изкуства – споделя младата виолончелистка Габриела Калоянова. Тя е част от камерен ансамбъл „Силуети“, заедно с още трима млади музиканти, бивши студенти от класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов. „Контрасти“ – дебютният проект на ансамбъла, е представен през 2014 г., с подкрепата на Национален фонд „Култура” към Министерството на културата. Преди това – през 2012 и 2013 г. младите инструменталисти са стипендианти на Международната лятна академия Виена–Прага–Будапеща (ISA), където работят под ръководството на изтъкнати музикални педагози. През 2013 г. печелят и специалната награда на ISA.

За концерта „От Амадеус – лично”, който е на 22 април, разказва Калина Митева.

Избрахме заглавието „От Амадеус – лично“, тъй като се опитваме да покажем личността на Моцарт. Всички познават музиката на този гений. Но изградените в нашите представи образи не винаги са достоверни, а в писмата му се съдържа истината за него, според нас. Подбрали сме негови писма, които той е писал до баща си, до сестра си и съпругата си през различните години. Те отразяват различните етапи на живота му. Публиката ще може да чуе неговия хумор – не само в музиката, но и в неговите закачки в писмата до сестра му и баща му. Писмата чете Петромил Денев, много талантлив актьор, работи в куклен театър, учи режисура. Ние ще изпълним два клавирни квартета и три „Ноктюрни“ – това са песни, аранжирани за ансамбъла, песни. От наша страна беше смело решение да включим в репертоара си клавирните квартети, тъй като в класическия състав има виола, а при нас е кларинет. Идеята за тези произведения ни даде Хато Беарле – виолист в „Албан Берг квартет“. Мисля, че се получава много красиво. Бих искала да прочета и един откъс от писмо на Моцарт: „Най-щастлив съм когато композирам, това е едничката ми радост и моята страст. Не мога да напиша поема, не съм поет, за да разполагам фразите си толкова артистично, че да излъчват ту сянка, ту светлина. Не съм художник, както не мога да се изразявам чрез жестове и пантомима, не съм танцьор. Но мога да се изразявам благодарение на звуците, аз съм музикант“.