„Да гледаме по-светло на живота“, казва композиторът Георги Арнаудов, опирайки се на своя „градивен песимизъм“

Тази година той навърши 60 години, а творческите посвещения на празничния повод са няколко. „Viva Piano“ – конкурсът за пианисти – непрофесионалисти, проведен в София през април, беше посветен на Георги Арнаудов. През октомври Международният фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO ще представи световната премиера на „Concerto ppianissimo“ за две пиана и оркестър. А в рамките на „Софийски музикални седмици“ прозвучаха и предстои да прозвучат няколко негови творби. На 21 юни, в Първо студио на БНР ще бъде представен и албум с творби на композитора. Ето и още подробности от Георги Арнаудов:

Каквото и да си говорим, не всеки съвременен композитор има шанса толкова често да слуша концертни програми, в които са включени негови произведения. А световни премиери на творби от Георги Арнаудов от началото на тази година се състояха в Китай, Германия и други страни.

Като че ли забравихме и забавихме нормалността във функционирането на един музикален творец. Съвсем в реда на нещата е композиторът да пише музика и тя да бъде изпълнявана. Той трябва активно да работи в тази посока. И не мисля, че това е нещо изключително. Иска ми се у нас да въведем порядък, при който да не произвеждаме „изключителност“ при всяка поява на сцената. Нищо изключително няма – това е нашата редова, ежедневна дейност. И в България, и по света има възможности човек да практикува професията композитор и да не представя това като някакво изключително събитие. Аз си спомням навремето имаше един много любопитен разговор в Съюза на композиторите между проф. Димитър Христов и група млади композитори, които се бяхме събрали по някакъв повод. Той ни каза, че трябва да се научим на две неща. Първо, че в нас няма нищо изключително и това, което правим, може да бъде направено и от друг човек. И второ – музиката ще продължи и без нас. Да се отнасяме с отговорност, давайки си сметка, че друг може да направи същото, което и ние. Това е много важна позиция в изкуството – да не „летиш в облаците“ и да не изпадаш в това, което в гръцкия класицизъм се нарича „хюбрис“. С други думи това е главозамайването, самозабравянето – неща, които обикновено погубват авторите. Изискват се много сили и интелигентност от твореца да се оттегли от дейността си в най-добрия момент. Трябва да сме благодарни на съдбата, когато ни удря оттук-оттам. Да гледаме по-светло на живота. И това го казва Арнаудов, опирайки се на своя „градивен песимизъм“.