Завършва 33-то издание на „Празници на изкуствата Аполония“

Снимка: fest-bg.com

Произведението „Прозорци и портокали“ е написано от младия композитор Петър Керкелов, специално за 33-то издание на „Празници на изкуствата Аполония“. Това бе една от петте музикални премиери, представени на фестивала тази година. Изпълнението бе на камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров. В програмата им имаше и още едно произведение, чието изпълнение беше за първи път на българска сцена – Двоен концерт за китара, бандонеон и струнен оркестър от Астор Пиацола. Солисти бяха Георги Василев – китара и Красимир Щерев – акордеон. И двамата музиканти живеят и работят в чужбина, но уважиха публиката на „Аполония” в Созопол със своето представяне.

Останалите премиери на сцената на Амфитеатъра в черноморското градче бяха спектаклите на „Мистерията на българските гласове“, балет „Арабеск”  с „Ромео и Жулиета“, споменатата вече музикална премиера „Софийски солисти“ и програма на джаз певеца Васил Петров, посветена на Ал Жеро.

Камерните концерти, които се провеждаха на сцената в Археологическия музей в Созопол, също имаха своята публика. С рецитал на пианистката Дора Делийска започна програмата на камерната музика на фестивала. Тя представи интересна концепция, за която ще ни разкаже:

Идеята ми за тази програма съм я развивала в рамките на десет години. Бях провокирана от симфониите и квартетите на Дмитрий Шостакович. По-късно за себе си открих неговото клавирно творчество и бях много впечатлена от стила му на композиране. През 1950 година Шостакович е бил в журито на конкурса за изпълнение на творби от Й.С. Бах в Лайпциг. Тогава той се вдъхновява от Бах и започва да пише цикъл от прелюдии и фуги, но поднесени по нов, съвременен начин. Аз дълги години изследвах и анализирах тези два цикъла – на Бах и на Шостакович, и търсех общото между тях.
СнимкаС времето видях, че връзката между тоналностите е много силна. Но въпреки това не знаех как да представя това мое откритие като концепция. Появата на Шопен в програмата беше по-скоро интуитивна. Както знаем, той също е писал прелюди, но аз се спрях на етюдите му, тъй като те много хармонично оформят целия проект и създават една мекота. Видях, че в тоналностите
B-A-C-H (си бемол, ла, до и си) се получава името на Бах (Bach). Оттам дойде и името на целия проект.Никога не съм си представяла, че може този огромен материал да се вмести в една концертна програма.

На камерната сцена на Археологическия музей в Созопол своя талант показаха още много родни  музиканти, сред които Валентин Геров, Минчо Минчев, Анатоли Кръстев и други големи имена от класическата ни музика.

СнимкаПо-специално внимание ще обърнем на клавирното дуо Лора Чекоратова – пиано и Георги Вълчев – цигулка. Музиканти, завършили „Джулиардскул“ в Ню Йорк и останали да работят в мегаполиса. Освен това, Лора от години създава проекти, в които кани български музиканти и композитори. Те  представят своя музикален талант на различни събития, организирани от нея в Ню Йорк.

На това издание на „Празници на културата Аполония“ двамата инструменталисти  представиха интересна програма, в която своето място намериха както творби от класически композитори, така и произведения от съвременни автори. Една от тях е българката, живееща в Лондон, Добринка Табакова. Камерното дуо изпълни три нейни творби, за които повече ще научим от Лора Чекоратова:

Когато съставяхме програмата, искахме да изберем различни по характер творби. Така в първата част изпълнихме класически сонати от Моцарт и Брамс, а във втората – творби на съвременни композитори. Ние, като музиканти, които живеем и работим в Америка, винаги обичаме като сме в България да изпълняваме и пиеси на американски композитори. В случая се спряхме на произведение от Пол Шонфелд – Four Souvenirs (Четири сувенира). Отделихме специално внимание и на творбите на Добринка Табакова – Modetudes, Родопа и Through the Cold Smoke (През студения дим). От няколко години работим с нея, изпълняваме нейна музика по цял свят. Смятаме, че тя е един от достойните и много талантливи български композитори в днешно време.

На джаз сцената на „Аполония“, меломаните и гостите на фестивала имаха възможност да чуят голяма част от проектите, случили се в София през годината. Сред тях бяха Антони Дончев трио, „Джазаница“, JP3, Jazz Surpise, The Golden Project, Jazz Cats, Минимум квартет и Myxtet. Автор на последния е тромпетистът Михаил Йосифов, който ще разкаже малко повече за този негов авторски проект:

СнимкаВ програмата, която изпълнихме, почти всички пиеси бяха мои авторски. Една от тях е на пианиста ни Васил Спасов, което аз много харесах и я „присвоих“. Като цяло това е музика, която съм писал през годините и до момента не беше намерила своето място и форма на изпълнение. Пиесите съм ги мислил повече като джаз, отколкото като за сценично шоу. Различното в проекта е и факта, че няма брас, а само пиано, ударни, бас, китара и тромпет. Myxtet е интересен и с това, че е мултимедиен. Благодарение на Георги Георгиев и Милена Вълнарова се получава много интересна арт инсталация. Затова реших да създам Myxtet – един отворен проект, който имам намерение да развивам за бъдеще.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Петьо Костадинов: „Гайдата е непрекъсващ извор на идеи и на нови музикални открития“

Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание   на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..

публикувано на 13.12.18 в 11:36
Стойо Крушкин (вторият от ляво, седнал ) и неговият оркестър. Стилтън, Пенсилвания, САЩ, 1915 г.

Стойо Крушкин и неговият Bulgarian Balkan Band

Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..

публикувано на 11.12.18 в 14:40

Да свириш с цигуларя Петър Делчев – неземно преживяване

Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..

публикувано на 07.12.18 в 12:05

Много усмивки и празничен дух

За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..

публикувано на 06.12.18 в 14:04
Награждаването на Майкъл Бътън, Йоан Димчовски и Самуел Соломон

Пъстра палитра от професионални срещи и конкурсни вълнения

Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..

публикувано на 05.12.18 в 14:29

Богата история и многобройни изяви

Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..

публикувано на 05.12.18 в 08:10

„Вайшнав Джан То“ обикаля света в почит към Махатма Ганди

Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..

публикувано на 04.12.18 в 13:00