Проф. Борислава Танева за отминалия празник на „Пианисимо“ и предстоящото издание

Международният фестивал „Пианисимо“ отбеляза своята 20-годишнина в края на октомври с концерт в зала „България“. По думите на проф. Борислава Танева, съпредседател на форума, това събитие е своеобразен „есенен линк“ към празника, който започна с обичайното издание на „Пианисимо“ през пролетта на 2017 г. Заедно със солистите на сцената беше и СО на БНР. За първи път у нас прозвуча Концерт за две пиана и двоен оркестър „Полесражение“ от Ришар Дюбюнон.

Състоя се и световната премиера на Concerto ppIANISSIMO от Георги Арнаудов.

В края на програмата публиката аплодира една емблематична за българския ХХ век творба – Концерт за пиано и оркестър от Георги Минчев. Създаден през 1978 г., концертът е изпълнен за първи път от същия оркестър, дирижиран от Васил Казанджиев със солист Иван Дреников. Година по-късно печели International Record Critics’ Award, номиниран е за наградата „Кусевицки” и е класиран на първо място между препоръчаните творби на Международната трибуна на композитора в Париж (1981 г.). Целият концерт беше записан за фонда на БНР.

Подробности за събитието разказва проф. Танева:

Идеята за програмата беше обща – и пианистката Лилия Бояджиева, и Илия Граматиков (съпредседател на „Пианисимо“), и аз някак едновременно стигнахме до нея. Лилия предложи концерта на Ришар Дюбюньон. Това произведение тя изпълни заедно с Весела Пеловска – една от първите ученички на проф. Стела Димитрова-Майсторова, постигнала сериозни успехи. Както знаем, проф. Майсторова е създател и дългогодишен организатор на този фестивал, а днес – негов почетен председател. Тя изпълни Концерт за пиано и оркестър от Георги Минчев – една от емблематичните българскитворби, създадени през ХХ век, която не беше звучало на живо много отдавна. Празничният концерт беше чудесен повод да си припомним тази страхотна музика, писана преди около 40 години. Получихме и подарък от композитора Георги Арнаудов – неговото Concerto ppIANISSIMO, което изпълнихме Лилия Бояджиева и аз. На 20 октомври беше неговата световна премиера. Разбира се, благодарение на БНР, с което фестивалът си партнира, както и благодарение на СО на БНР и неговия главен диригент Марк Кадин, който беше на пулта. Мисля, че се получи хубав концерт. Освен камерното издание през април, този „есенен „линк“ разшири границите на празника. Съвсем уверено мога да кажа, че е истинско геройство организирането на подобен форум, посветен само на един инструмент, при това – на съвременните търсения.  Тази година фестивалът получи финансова подкрепа от Столична община и от Министерството на културата, надяваме се и догодина да е така.

От проф. Танева научихме още, че програмата за 2018 г. вече е готова, а предстоящото издание разширява рамките на „Пианисимо“ в няколко различни посоки. Ето и някои акценти от афиша:

Фестивалът ще бъде разделен в три уикенда, разказва проф. Танева. – Решихме, че така е по-удобно за публиката. Програмата представя не само произведения за пиано, а и за различни клавишни инструменти – чембало, орган, акордеон... Много интересно ще бъде участието на Мила Михова – сопран и Николай Илиев – чембало. Това ще добави нов кръг слушатели към обичайната аудитория на фестивала. В програмата е и проект на Швейцарско-българската асоциация, на която съм представител за България и която основахме преди 10 години в Женева. Става дума за 39 миниатюри за пиано, чело и кларинет, създадени от композитори от 39 страни, специално за „Пианисимо“. Времетраенето на всяка от пиесите е около минута. Премиерни представяния на проекта са предвидени през ноември във Франция и Швейцария. Балканската премиера ще бъде в рамките на „Пианисимо-2018“,  а изпълнители ще бъдат студенти и докторанти от НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Очакваме също джаз трио от Австрия, солисти от Армения, Испания, състав от Дания… Артистичният директор Илия Граматиков вероятно ще разкаже повече детайли в навечерието на фестивала. Безкрайно съм му благодарна за неимоверните усилия, които полага. Екипът на „Пианисимо“ е малък, но сплотен, всеки знае задълженията си и ги следва. А най-важното е, че гледаме в една посока.