Радиоенциклопедия „Пазители на старината“: Етнографи и фолклористи

БНР Новини
Женска носия от Плевенско
Снимка: Народна библиотека

Българското народоведение, науката за българина като племенен и духовен тип, обгръща два главни предмета: първо, българската етнография и, второ – българския фолклор. Докато етнографията има пред вид расови свойства и външен, веществен бит на един народ, т.е. физическия лик, характера, облеклото, жилището, поминъка, нравите и т.н., фолклорът се интересува за вътрешен живот, за мисъл и творчество, за религия и обичаи, за мити и легенди, за песен и изкуство и т.н. – това пише акад. Михаил Арнаудов, фолклорист, литературен историк, етнограф във фундаменталната си книга „Очерци по българския фолклор“.

В поредицата „Пазители на старината“ представяме ключовите имена в българската етнография и фолклористика. В третия епизод, освен за Михаил Арнаудов ще разкажем и припомним и за Христо Вакарелски, наричан още „бащата на българската етнография“. Епизодът обръща внимание и на особеностите на научните полета на двете дисциплини – етнография и фолклористика.

Михаил Арнаудов и Христо Вакарелски са ученици на Иван Шишманов, който им помага да се учат и развиват като учени до края на живота си. Иван Шишманов шеговито нарича себе си, в едно от писмата си до Христо Вакарелски „ловец на таланти“. Друга една нишка свързва тези важни учени и това са трудностите, които имат след 1944 г. Михаил Арнаудов е осъден на доживотен затвор, а Христо Вакарелски, след отказа си да стане партиен член, е отстранен като директор на Народния етнографски музей. Свързва ги и приятелство.

Специално за този епизод поканихме доц. д-р Донка Вакарелска, дъщеря на проф. Христо Вакарелски. Донка Вакарелска е завършила специалност „Българска филология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Работила е в Института за български език към БАН. Съавтор е на големия „Български диалектен атлас“ и има издадени шест книги посветени на говорите на различни области в страната. Донка Вакарелска е била и директор на Българския културен институт в Братислава.

Другите гости в епизода са доц. д-р Еля Цанева, от Института за етнология и фолклористика с национален етнографски музей при БАН и доц. д-р Николай Папучиев, преподавател във Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В епизода звучи и гласът на Михаил Арнаудов, съхранен в Златния фонд на Българското национално радио.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07