Джазът бе неговата стихия, защото най-естествено изразяваше необяздения му дух

Силна личност, ярка индивидуалност, винаги оригинален и понякога необичаен, Петър Петров-Парчето докосна съдбите на няколко поколения музиканти. На 29 ноември се навършват 85 години от рождението му – повод да си припомним известния кларинетист, саксофонист, създател и организатор на „Джаз срещата“ в Русе. Петър Петров го наричаха само в официални случаи. Бате Петьо или Петьо Парчето – така го познаваха, така присъства и днес в разговорите на своите колеги и приятели.

Получил класическо образование в България, специализирал в чужбина, той работи като кларинетист в Русенската филхармония от 1957 г. до пенсионирането си. През 1959 г. събира първия си джаз оркестър, а по-късно основава джаз квартет „Петрови“. В тази формация всички имат еднакви фамилни имена – Петър Петров (саксофони), Петър Петров-Петуха (тромпет), Златко Петров (контрабас), Илко Петров (барабани). След това е лидер на оркестър „Русе“,  който има активна концертна дейност. Петър Петров е участвал на престижни форуми в Мексико, Русия, Полша, Унгария, Индия, Италия и други страни. В родния си град неуморно свири в образователни програми, представяни в училища, производствени предприятия... В тях се изявява и като кларинетист, и като саксофонист, и като лектор. Музикантите го почитаха заради неразривната му връзка със сцената, ентусиазма на организатор и почти фанатичната подкрепа, която оказваше на българските изпълнители. Правеше го с интересните програми, които предлагаше основаният от него „Джаз клуб“ към „Клуба на културните дейци“ в Русе. Както и с ежегодния джаз фестивал, създаден през 1977 г. Казваше, че поне четири генерации момчета и момичета са намерили своя път, благодарение на тези форуми. С гордост споменаваше имената на известни изпълнители, които русенската публика е аплодирала в началото на тяхната кариера – Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Камелия Тодорова, Антони Дончев, синът му Борис Петров и др. Последното издание на фестивала, което той организира, беше през ноември 2012 г. Отиде си два месеца по-късно – на 24 януари 2013 г. Ето и откъс от интервю за Радио България (запис от 2006 г.):

Най-важното за мен е делникът, което ще рече постоянна концертна дейност. От една страна това поддържа музикантите в добра форма, от друга – интереса на публиката. Ние сме безкрайно благодарни на общината в Русе, която, независимо от финансовите затруднения, ни помага да поддържаме редовна концертна дейност в клуба и да организираме фестивала. „Джаз клубът“ е създаден преди повече от три десетилетия. Той е средище, огнище, което пръска светлина и духовност. Там идват писатели, поети, интелектуалци. Постоянно каним млади български изпълнители – солисти от Биг бенда на БНР. Първите участници в афиша на Джаз клуба и във фестивала са вече пенсионери. Няколко генерации намериха своя път, намериха радостта, удовлетворението и удоволствието от музиката. Но наред със сцената, много е важно образованието. Това винаги съм казвал и на сина си Борис, и на всички млади изпълнители – изкуството започва там, където свършва перфектното усвояване на занаята. Детска музикална школа, музикално училище, музикална академия – това е пътят… А след това, ако те е целунал Господ, ще имаш късмет да направиш нещо. Макар че в музиката отдавна всичко е казано.